7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
[населено място] , 16.07.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесети април , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1196 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по касационна жалба на Г. Ж. И. , Н. Я. Я. и П. В. П. против решение № 153 / 30.06.2011 год. на Варненски апелативен съд , Търговско отделение , по т.д.№ 65 / 2010 год. , с което е обезсилено решение № 470 / 27.11.2009 год. на Окръжен съд – Варна по т.д.№ 1079/2008 год., в частта му по предявени от касаторите искове за прогласяване нищожност на решенията на ОС на [фирма] от 12.10.2007 год. и на едноличния собственик на [фирма] от 21.12.2007 год. , за прогласяване нищожност на упълномощителни сделки на касаторите , по упълномощаване на Д. С. А. за прехвърляне притежаваните от тях като съдружници дружествени дялове в [фирма] свободно , вкл. в полза на упълномощения , както и за установяване нищожност на нотариално заверен договор от 21.12.2007 год. , за прехвърляне притежаваните от ищците дружествени дялове в [фирма], в полза на Д. А. , като купувач ,която сделка е сключена от последния при условията на договаряне сам със себе си / искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК /. Касаторите обжалват решението и в останалата му част, с която е отменено първоинстанционното решение по уважаването им , като вместо това са отхвърлени , предявените в обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.29 ал.1 ЗТР вр. с чл.124 ал.1 от ГПК , за установяване несъществуване на вписани по партидата на [фирма] в търговския регистър обстоятелства, а именно : пререгистрация на [фирма] в еднолично дружество с ограничена отговорност , заличаване на Д. А. като едноличен собственик и управител на [фирма] и вписване като такъв на С. Б. С. / последващ приобретател на дружествените дялове, по разпоредителна сделка на Д. А. / . Касаторите атакуват решението като неправилно , поради постановяването му в противоречие със закона, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано . От изложението по чл.284 ал.3 от ГПК е установимо, че касаторите се позовават на несъобразени от въззивния съд, респ. преценени неправилно , доказателства по безспорно установяване твърдяната от касаторите – ищци „ кражба „ на техни подписи върху протокола от ОС на [фирма] от 12.10.2007 год. и в пълномощни , по упълномощаване лицето Д. А. от тяхно име и за тяхна сметка да се разпореди свободно с дружествените им дялове в [фирма] , както намери за добре, вкл. в своя полза . В допълнение към изложението по чл.284 ал. 3 ГПК касаторите са мотивирали допустимост на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК .
Ответната страна – [фирма] – оспорва жалбата , вкл. наличието на основания за допустимост на касационното обжалване . Счита, че по така формулираните от касаторите въпроси въззивният съд не се е произнасял, като в останалата част са наведени съображения по правилността на въззивното решение .
Останалите ответни страни – Д. С. А. и С. Б. С. – конституирани в хода на въззивното производство – не са взели становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд , Търговска колегия , второ отделение, констатира че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищците – Г. И., Н. Я. и П. П. – бивши съдружници в [фирма] , твърдят че не са взимали решения на ОС на дружеството, материализирани в протокол от 12. 10.2007 год. – за деклариране отказ на всеки от съдружниците от правото на изкупуване на дружествените дялове на останалите съдружници и за признаване на всеки съдружник правото на свободно прехвърляне притежаваните от същия дружествени дялове в полза на трети лица ,с оглед прекратяване участието им в дружеството . Твърдят, че документът е неистински – подправен – при „ кражба „ на техни подписи, чрез технически начин за пренасянето им от друг документ, върху който са били положени автентично . Същото твърдят и по отношение подписи на упълномощител , по упълномощителни сделки с упълномощено лице Д. С. А. , материализирани в 3 пълномощни , с нотариална заверка на подписа на всеки от касаторите, в качеството на упълномощител , от 20.12.2007 год. , от помощник – нотариус П. Калчева при нотариус Д. Р., рег.№ 281 на НК , в района на Великотърновски районен съд . С упълномощаването , на Д. А. е предоставено правото да продаде притежаваните от всеки от ищците дружествени дялове в [фирма] комуто и както намери за добро, вкл. право да договаря сам със себе си за придобиването им . Твърдейки липса на материализирана воля със съдържанието , посочено в протокола на ОС от 12.10.2007 год. и оспорените пълномощни , ищците намират , че е налице основание за прогласяване тяхната нищожност / на решението на ОС – в качеството му на липсващо, несъществуващо такова /. При същите предпоставки се претендира нищожност на сключения от Д. А. , в качеството му на представляващ ищците като продавачи , със самия себе си , в качеството на купувач , договор за придобиване дружествените им дялове от капитала на [фирма] , както и последващото решение на едноличния собственик на капитала – Д. А. , материализирано в протокол от 21.12.2007 год. за промяна в правноорганизационната форма на [фирма] в еднолично дружество , промяна в представителството и адреса му . С последваща сделка Д. А. се е разпоредил с така придобитите дружествени дялове от капитала на [фирма] в полза на С. Б. С. , настоящ съдружник и управител в [фирма], от своя страна разпоредил се с част от дружествените дялове в полза на трето лице . При така изложените обстоятелства ищците са претендирали установяване по отношение на [фирма] вписване на несъществуващи обстоятелства : под № 200800219114219 на Агенция по вписванията – пререгистрацията на [фирма] в еднолично дружество с ограничена отговорност, вписване на едноличен собственик и управител на същото лицето Д. А. и вписване на ново седалище и адрес на управление на дружеството, к а к т о и под № 20080603183403 на Агенция по вписванията – заличаването на Д. А. като едноличен собственик и управител, вписването на С. С. като такъв, както и вписване нов адрес на управление .
За да постанови решението си , въззивният съд , обстойно коментирайки заключенията на съдебно – графологическите експертизи по установяване твърдяната „ кражба на подписи „ , приема за установено пренасянето , чрез сканиране или копиране от автентични подписи на ищците върху други документи , на подписи на двама от ищците – Н. Я. и П. П. , върху оспорения протокол на ОС на [фирма] от 12.10.2007 год. и оспорените пълномощни . Не е установил такава по отношение ищеца – съдружник Г. И. . Независимо от установената липса на валидно волеизявление за свободно разпореждане с дружествените дялове от двама от съдружниците, въззивният съд е приел, че валидното волеизявление на единия от тях – Г. И. – е достатъчно да обоснове взето , макар и незаконосъобразно и в противоречие с устава на дружеството, решение на ОС въз основа изразената воля на единия съдружник , което ищците / какъвто е и Г. И. , сам оспорващ наличие на собствено валидно волеизявление, в съответствие с материализираното в протокола от 12.10.2007 год. / е следвало да атакуват чрез иск по чл.74 от ТЗ . Относно обезсилване първоинстанционното решение в тази му част – по установителния иск за обявяване нищожност на решението на ОС на [фирма] от 12.10.2007 год. , въззивният съд е приел недопустимост именно предвид наличието на различно средство за съдебна защита – иска по чл.74 от ТЗ, който ищците заобикалят с предявяването на установителния иск . По отношение тоя и останалите установителни искове – за нищожност на упълномощителните сделки и договора за прехвърляне на дружествени дялове на ищците в полза на Д. А. , действащ в условията на договаряне сам със себе си, въззивният съд е приел недопустимост поради липса на правен интерес, тъй като ищците не са претендирали кумулативно установяване вписването на несъществуващи обстоятелства по партидата на [фирма] в търговския регистър , а именно – извършеното на основание чл.129 ал.2 от ТЗ вписване прехвърлянето на дружествени дялове от ищците в полза на Д. А. , а от друга страна така предявените искове не са обуславящи произнасянето по кумулативно предявените искове , за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства , с правно основание чл.29 ЗТР вр. с чл.124 ал.1 от ГПК . Относно установяване нищожност на решението на едноличния собственик на капитала Д. А. , материализирано в протокол от 21.12.2007 год. , както и относно установяване вписването на несъществуващи обстоятелства под № 200800219114219 на Агенция по вписванията – пререгистрацията на [фирма] в еднолично дружество с ограничена отговорност, вписване на едноличен собственик и управител на същото лицето Д. А. и вписване на ново седалище и адрес на управление на дружеството, к а к т о и под №20080603183403 на Агенция по вписванията – заличаването на Д. А. като едноличен собственик и управител, вписването на С. С. като такъв, както и вписване нов адрес на управление , въззивният съд е приел , че заявените в исковата молба обстоятелства са негодни да обусловят извод за нищожност на решенията на едноличния собственик , като последица на нищожността на сделката , въз основа на която същият е придобил качеството си на едноличен собственик, нито за несъществуване на обстоятелствата по взети от последващ приобретател на дружествените дялове / С. С. / решения , отново като последица на нищожността на договора между ищците и първоначалния приобретател Д. А. от 21.12.2007 год. . Счел е , че за последните е било обуславящо предявяването на иск относно установяване по отношение ищците вписване на несъществуващо обстоятелство с предмет – прехвърляне на дружествени дялове от Д. А. в полза на С. С. .
Във въззивното производство съдът служебно е указал конституиране , като съответници в производството , на приобретателите на дружествени дялове Д. А. и С. С. , но както в определението си от 25.10.2010 год., така и от мотивите и диспозитива на съдебното решение , е неустановимо по кои искове същите са конституирани като необходими другари .
В изложението за допустимост на касационното обжалване касаторите сочат произнасяне на въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение № 1 / 2002 год. по тълк. дело № 1 / 2002 год. на ОСГК на ВКС, относно допустимостта на самостоятелен установителен иск за нищожност на решение на Общо събрание на търговско дружество , в случая твърдяно като липсващо, невзето решение . Сочат постановяване на въззивното решение при неизпълнение задължението на съда за съобразяване и обсъждане в мотивите на всички събрани и относими доказателства , позовавайки се конкретно на несъобразени заключения на единичната и тройна съдебно-графологически експертизи, с оглед което намират необосновани изводите за истинност на оспорените документи . Сочат и въпрос, по който въззивния съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 1 / 2002 год. на ОСТК на ВКС , а именно : налице ли е липсващо , невзето решение, когато протоколът от ОС е подписан от лица – несъдружници , на които е придадена привидност на съдружници .
По смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , правен е въпросът включен в предмета на спора , отговора на който е обусловил решаващите изводи на съда . Не е правен , по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, въпрос свързан с проверка правилността на действията на въззивния съд, предмет на производството по същество и на основанията по чл.281 т.3 от ГПК . Въпросът не следва да е фактологично обусловен , а да се извежда от правните съображения на съда по прилагането на закона и практиката.
Приемайки за недопустим иска за установяване нищожност на решението на ОС на [фирма] от 12.10.2007 год., въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 1 / 2002 год. по тълк.дело № 1 / 2002 год. на ВКС , тъй като не е мотивирал извод за недопустимост на самостоятелен иск за прогласяване нищожност на липсващо / невзето / решение на ОС . Въззивният съд е извел недопустимостта на иска от наличието на друг надлежен ред за защита правата на ищците – чрез иск по чл.74 от ТЗ , като правилността на този извод , основан на преценката за наличие на взето решение от ОС на дружеството от 12.10.2007 год. , е предмет на произнасяне по същество и на основанията по чл.281 т.3 от ГПК . Недопустимост на иска е изведена и поради липса на правен интерес , тъй като ищците не са атакували с иск по чл.29 ЗТР вр. с чл.604 от ГПК самото вписване прехвърлянето на дружествените дялове по твърдяната нищожна сделка , извършено на основание чл.129 ал.2 от ТЗ .Така заведеният установителен иск не се явява обуславящ и за постановяване на решение по обективно кумулативно предявените в същото производство искове , за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства по партидата на [фирма], впоследствие [фирма] .С ТР № 1 / 2002 год. на ОСТК на ВКС допустимостта на самостоятелен установителен иск за нищожност на липсващо / невзето / решение на ОС не е безусловно прогласена , а обусловена от наличие на правен интерес, като абсолютна положителна процесуална предпоставка . Правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК , относим към изводите на съда по приложението на закона и практиката относно наличието на правен интерес , касаторите не са формулирали .
Вторият поставен въпрос е директно относим към преценка правилността на съдопроизводствените действия на съда – основание по чл.281 т.3 от ГПК . Същият не е формулиран с предмет правните изводи на въззивния съд по прилагането на процесуалния закон и практиката , в противен на установения от същите смисъл , т.е. с твърдение , че съдът е вложил в приложението на конкретни процесуални норми по събирането и обсъждането на доказателствата смисъл , различен от визирания от закона и тълкуван от практиката . При това напълно неоснователен е довода за несъобразяване на приетите по делото заключения на единичната и тройната съдебно-графологически експертизи . Последващо приетото от въззивния съд , на база на вярно възприетите и възпроизведени по съдържание конкретни доказателствени средства , както се посочи по-горе , е относимо към преценка на правилността на решението в касационно производство по същество .
Третият от формулираните въпроси е напълно неотносим към предмета на спора и на същия не кореспондира отговор на въззивния съд, преценим като даден в противоречие с посочената задължителна съдебна практика – ТР № 1 / 2002 год. по тълк.дело № 1 / 2002 год. на ОСГК на ВКС. Изобщо не се твърди и установява приподписване от лица, различни от съдружниците , при обстоятелства за привидно представяне на същите като съдружници , а техническо пренасяне на подписи / „ кражба „ на подписи / .
Следователно , касаторите не обосновават допустимост на касационното обжалване в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК .
С оглед гореизложеното, Върховен касационен съд , Търговска колегия , състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 153 / 30.06. 2011 год. , постановено по т.д.№ 65 / 2010 год. на Варненски апелативен съд , Търговско отделение .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :