1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
ГР. С., 30.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 23.04.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №110/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на П. Ц. срещу въззивнотго решение на Окръжен съд Ловеч /ОС/ по гр.д. №282/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касаторката срещу [община] искове по чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжността „директор на ЦДГ в [населено място] панега”, извършено на осн.чл.328, ал.1,т.2 от КТ . Уважен е в размер от 5521 лв. искът на касаторката срещу ответника по чл.224 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1 ГПК с всички допълнителни предпоставки. Не е формулирала обаче ясно и точно правен въпрос от предмета на спора като общо основание за допускане на обжалването – ТР №1/19.02.10 г. Изложени са доводи за неправилност – незаконосъобразност, на първоинстанционното решение. Според касаторката са нарушени правата й по чл.143, ал.2 и чл.212 и 214 от ГПК да се позове на нови факти, поиска нови доказателства и направи увеличение на иска си / за парично вземане по чл.224 КТ/. Сочат се нарушения на чл.6,7, 8, 144,ал.2, 145 и чл.146 от ГПК в първоинст. производство, като във връзка с правата на ищеца и респ. задълженията на съда в това производство се цитира съдебна практика на ВКС. Тези доводи обаче, вкл. за нарушение на процесуалните правила при разглеждане на иска по чл.224 КТ, не са изложени във въззивната жалба.Доколкото все пак са застъпени в пледоариите, ОС се е произнесъл лаконично по някои от тях. Приел е, че първоинст. съд е разпределил доказателствената тежест в процеса в доклада си по чл.146, ал.1,т.6 от ГПК, срещу който ищцата не е възразила. Размерът, в който е уважен искът по чл.224 от КТ е първоначално посоченият от ищцата. Той не е коригиран с уточнение на исковата молба, въпреки дадената от съда възможност за това, нито е предприето увеличение на иска по чл.214 от ГПК, след приемане на счетоводната експертиза.
Сега изложените доводи не са правни въпроси от предмета на спора по см. на чл.280, ал.1 ГПК, както поради характера им на оплаквания за неправилност на решението, така и защото са насочени изцяло срещу първоинст. решение. Предмет на касационна проверка е въззивното, а не първоинстанционното решение. Последното се обжалва пред въззивния съд, който се произнася за правилността му, съобразно посоченото в жалбата – чл.269, ал.2 от ГПК. Така в ТР №1/10 г. и ТР № 1/17.07.01 г. е посочено съответно: „ Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. К. е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение”; „Според чл. 218а б. „а“ и „б“ ГПК, отм./ сега чл.280 и сл./ на обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения на окръжните съдилища и решенията на апелативните съдилища. В. инстанция е решаващ, а не проверяващ съд, което произтича от положението й на втора по ред инстанция по същество. .. Независимо от това дали с въззивното решение се оставя в сила или изцяло, или частично се отменя първоинстанционното решение и се постановява решение в обратен смисъл, то поражда самостоятелно последиците на съдебния акт по спора – сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила и конститутивно действие. Поради това само то, а не и първоинстанционното решение вкл. в хипотезата на потвърждаването му от въззивния съд, подлежи на касационно обжалване и отмяна.”
Както бе посочено, във въззивната жалба липсват оплакванията /въпросите/ поставени сега. Освен това от данните по делото е видно, както е констатирал и ОС, че първоинст. съд е оставил исковата молба без движение за уточняване размера на паричните претенции и е изготвил подробен доклад по чл.146 от ГПК, срещу който – вкл. за размера на иска по чл.224 КТ, ищцата не е възразила. Събрал е сочените от страните доказателства и при спазване на състезателното начало им е предоставил възможност да извършат допустимите процесуални действия и изчерпят доказателствените си искания – ход по същество е даден след изричното изявление на страните, че нямат други доказателствени искания.
Изложеното от касаторката сочи на неправилност на потвърденото първоинстанционно решение, но не поставя конкретни правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Затова въпреки цитираната практика, не обосновава основания за допускане на обжалването на въззивното решение. Те са различни от касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК, но и едните и другите се отнасят за въззивното решение. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Ловеч по гр.д. №282/12 г. от 13.07.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: