3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
Гр.София, 17.06.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 694 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 573/05.04.2012г., постановено по т.д.№ 153/12г. от Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4223/03.11.2011г. по гр.д.№ 2640/11г. на Варненския районен съд за осъждане на касатора да заплати на Г. Н. Т., [населено място] сумата от 25000 лв., представляваща стойност на полагащия й се ликвидационен дял от капитала на дружеството на основание чл.127 вр. чл.125, ал.2 и ал.3 ТЗ.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата по иска, настоящ ответник по касационната жалба, е била съдружник в дружеството, като членственото й правоотношение е прекратено на датата на изтичане на тримесечния срок на предизвестието – 07.07.2010г. съгласно чл.125, ал.2 ТЗ, поради което е определил размера на равностойността на дружествените й дялове по реда на чл.125, ал.3 ТЗ. Изложени са съображения, че уговорките в дружествения договор са за уреждане на вътрешните отношения по повод на напускането на съдружник, но прекратяването на участието не е обусловено от намаляване на капитала или от прехвърляне на дяловете. Заявеното възражение за прихващане на дружеството е отхвърлено поради недоказаност на твърденията за причинени от напускащия съдружник вреди.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя въпроса за „възможността за отклоняване от разпоредбите на ТЗ относно прекратяването на членството на съдружник”, като се позовава на практика на ВКС, според която с изтичането на срока на предизвестието участието на съдружника не се прекратява автоматически, а следва да се уредят имуществените последици и да вземе решение в този смисъл от общото събрание на съдружниците. Цитирани са решение № 776/05.05.97г. по гр.д.№ 1463/96г. на V г.д. и решение № 302/26.03.96г. по гр.д.№ 1374/95г. на V г.о.
По поставения въпрос е постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 46/22.04.2010г. по т.д.№ 500/09г. на ІІ т.о., в което е прието, че изтичането на срока на предизвестието по чл.125, ал.2 ТЗ има автоматически прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение и законът не поставя като условие за настъпване на правните последици на прекратяването наличието на решение на общото събрание на съдружниците и изключва възможността прекратяването да бъде поставено в зависимост от настъпването на други юридически факти, в т.ч. уреждане на имуществените отношения по чл.127 вр. чл.125, ал.3 ТЗ между напускащия съдружник и дружеството и от съдбата на дружествените дялове. С посоченото решение е уеднаквена съдебната практика, като изрично е посочено за неправилно разрешението по цитираните от касатора две решения на V г.о. на ВКС.
В този смисъл, поставеният правен въпрос е решен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС, която се споделя от настоящия състав на ВКС, поради което касационното обжалване не се допуска.
По втория въпрос за „злоупотребата с членствени права на съдружника с цел увреждане на интересите на дружеството” касаторът се позовава на определения и решения на ВКС, които от една страна нямат задължителен характер за съдилищата, а от друга са постановени по искове за заплащане на обезщетения за вреди. Изложената теза от касатора, че признаването на право на ликвидационен дял на съдружника въпреки извършените действия срещу дружеството, представлява насърчаване на противоправното поведение, не се основава на тълкуване на правна норма. Изводи в посочения смисъл не биха могли да се изведат от разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ. Касаторът обосновава довода си изцяло с неудобства при правната организация на дружеството и осъществяването на търговската дейност при напускане на съдружника, обстоятелства, които са ирелевантни за конкретния спор.
В изложените по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава и на произнасяне от въззивния съд по съществени процесуални въпроси, „касаещи пределите на служебното начало при разглеждане на делата, ролята на изготвения доклад и последиците от липсата или неправилно дадените указания на съда”. Така заявени въпросите са теоретични и не са обвързани с допуснати от въззивния съд конкретни нарушения при тълкуването или прилагането на процесуални норми, което представлява липса на изведен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 573/05.04.2012г., постановено по т.д.№ 153/12г. от Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.