4
4
Определение по т. д. № 4664/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 4664/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
София, 20.06.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 4664 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Надежда С. Г. и А. Р. Г. от [населено място] чрез процесуалния им пълномощник адв. Е. К. против въззивно решение № 1474/12.07.2013 г. по т. д. №1385/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено първоинстанционно решение № 2143/13.12.2012 г. по т. д. № 4699/2011 г. на Софийски градски съд и жалбоподателите са осъдени да заплатят на П. С. А. от [населено място] сумата 30 000 евро /по 15 000 евро всеки един от тях/, ведно със законната лихва.
Софийски апелативен съд е приел, че на общо събрание на 27.12.2006 г. на търговско дружество [фирма] съдружниците са взели решение за изкупуване на дружествените дялове между тях, съгласно приложен договор, подписан от тях с нотариална заверка на подписите. С този договор, съдружниците Карандини и А. са се задължили да прехвърлят дяловете си на Н. Г. и А. Г., като е посочено кой съдружник на кого следва да прехвърли всичките си дялове, на каква стойност са дяловете, и по какъв начин ще се извърши плащането, и на колко месечни вноски по банкова сметка.
Съдружниците са уредили и срок за прехвърляне на дяловете, като ищцата е поела задължение в 7 дневен срок от последното плащане да прехвърли дяловете си на Н. Г., като при неизпълнение на това задължение, е предвидена неустойка в размер на 50 000 евро. В договора е посочено, че при неплащане на две поредни вноски от страна на ответниците, задължението става изцяло предсрочно изискуемо.
Не се е спорило, че част от вноските са платени – общо 20 000 евро, като последното плащане е извършено на 13.08.2008 г. Според САС, между страните е сключен валиден предварителен договор за продажба на др. дялове между съдружници, в който е предвидено разсрочено плащане на цената и ищцата е поела задължение да прехвърли собствените си дялове, след като бъде платена цената им.
Спорният въпрос по делото се е концентрирал върху въведеното възражение от ответниците за периодичен характер на задълженията и за погасяване на задължението по давност, като САС е счел, че се касае до едно задължение, изпълнението на което е предвидено да бъде осъществено нееднократно, съобразил въведената и предсрочна изискуемост при неплащане на две поредни вноски и е заключил, че е приложима общата петгодишна давност, предвидена в чл. 110 ЗЗД.
Преценено е било, че след като исковата молба е заведена на 15.11.2011 г., при последно плащане на 13.08.2008 г., погасителната давност не е изтекла и правото на ищеца е надлежно упражнено.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор заема становище за недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на формулиран правен въпрос и преразказване на оплакванията от касационната жалба в изложението за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на соченото основание.
В изложението си, касаторът е развил общи съображения за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по значими за спора два материалноправни въпроса : 1/ за вида на уговореното задължение за плащане и 2/ вида на възникналия договор, по които въпроси въззивният съд се е произнесъл с решението си и те са от значение за изхода на конкретното дело и същевременно са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, жалбоподателят не е формулирал правни въпроси от значение за изхода на делото, тъй като въпросът за това какъв е видът на уговореното задължение изисква и предполага анализ и преценка на съдържанието на конкретните договорни клаузи, разбира се при съблюдаване на изискванията на чл. 20 ЗЗД и е въпрос по правилността на обжалваното решение.
Същото се отнася и до преценка за вида на процесния договор.
Сочените от касатора правни въпроси, за да представляват общо основание за селектиране на касационната жалба, трябва да са от значение за конкретното дело, тяхната обща значимост да е намерила конкретно проявление в настоящото производство.
Но дори и да би могло да се приеме, че е налице основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят не е доказал основанието по т. 3 на чл. 280 ГПК. В мотивната част на обжалвания съдебен акт съдът се е позовал на ТР № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, в което е изследван въпросът за понятието ”периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД и не е налице отклонение от дадените в това Тълкувателно решение разяснения.
Не е налице и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване, предвид позоваване на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като поставените от жалбоподателите правни въпроси не допринасят едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
След като в Тълкувателно решение е намерил отговор въпросът за съдържанието на понятието периодични плащания и за неговите основни задължителни характеристики, не се налага допускане на касационно обжалване на соченото основание, още по-малко за преценка съдържанието на конкретния процесен договор и за определяне вида на задължението и вида на договора.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1474/12.07.2013 г. по т. д. №1385/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: