Определение №546 от 41915 по ч.пр. дело №4490/4490 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№546

София, 02.10.2014 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 4490 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК.
С определение №798, постановено на 04.07.2014г. от Русенския окръжен съд по в.ч.гр.д.№580/2014г. е потвърдено определение от 29.05.2014г. на съдията по вписванията – [населено място], с което е постановен отказ да се извърши вписване на съгласие от 23.01.2014г. за прекратяване на договор за аренда-акт 94, т.4/2012г. на С.-гр.Бяла, между Б. К. Я. и И. Л. Л..
Определението е обжалвано от Б. К. Я. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено и да бъде вписано съгласието за прекратяване на договор за аренда. Поддържа, че изразилите съгласието лица са страна по заместване в договора за аренда като правоприемници на арендодателя, уведомили са арендатора за извършеното прехвърляне, след което са провели преговори с него и са постигнали взаимно съгласие за прекратяване на договора, материализирано в писмен акт с нотариална заверка на подписите и регистрирано в ОСЗ. Излага съображения, че независимо от начина на формулиране на текста в заявлението с вх.№2417/29.05.2014г., заявеното вписване е за прекратяване на договора за аренда.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК.
Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос подлежи ли на вписване акта, с който е материализирано изявление по чл.27, ал.1, т.3 от Закона за арендата в земеделието за прекратяване на договора за аренда по взаимно съгласие на страните, изразено писмено с нотариална заверка на подписите и регистрирано в ОСЗ, ако изхожда арендатора и от правоприемниците на арендодателя и следва ли изявлението за вписване на съгласие за прекратяване на договора да бъде тълкувано като искане за вписване факта на прекратяване . Касационно обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради липса на трайно установена практика по така поставения въпрос и с оглед на обстоятелството, че в обжалваното определение е прието, че съгласно чл.27, ал.2 ЗАЗ на вписване подлежи прекратяването на договора за аренда, а не акта, удостоверяващ наличието на основанието по чл.27, ал.1, т.3 ЗАЗ за прекратяване на арендния договор.
По така поставения въпрос настоящият състав приема следното:
Съгласно чл.17, ал.2 от Закона за арендата в земеделието приобретателят на арендования обект замества арендодателя като страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан, дори обектът на договора още да не е предаден. Като страна в договора приобретателят има правото да изрази воля за прекратяването му и ако между него и арендатора се постигне съгласие за това, следва да се приеме, че е налице валидно изявление за прекратяване на договора, което изхожда от страна по него и вписването му не може да бъде отказано, ако е спазена предвидената в чл.27, ал.1, т.3 ЗАЗ форма.
Съдържащото се в заявлението за вписване искане следва да бъде тълкувано от съдията по вписванията и преценката за наличието на основание за вписване да се извършва с оглед действителния му смисъл, вкл. и с оглед естеството на представения за вписване акт.
В случая в подаденото на 29.05.2014г. до Службата по вписванията-гр.Бяла заявление е формулирано искане за вписване на съгласие за прекратяване на договор за аренда. С оглед естеството на съдържащото се в приложения документ изявление неправилно е прието, че искането касае вписване на акта, удостоверяващ наличието на основанието по чл.27, ал.1,т.3 ЗАЗ. В приложения към искането документ, наименован “съгласие за прекратяване на договор за аренда” е посочено, че арендаторът и приобретателите на арендования обект са постигнали съгласие за прекратяване действието на договора. Посочен е номерът на договора, както и данните за вписването му и имотите, за които е бил сключен. Документът съдържа изявление за осъществяване на подлежащото на вписване обстоятелство, поради което следва да се приеме, че именно това обстоятелство /прекратяване на договор за аренда/ е заявено за вписване.
Искането изхожда от легитимирано да поиска вписването лице /страна по договора за аренда/. С оглед представените със заявлението писмени доказателства следва да се приеме, че изразилите воля за прекратяване на договора за аренда лица са приобретатели на арендувания обект по смисъла на чл.17, ал.2 ЗАЗ-съставеният по реда на чл.587, ал.2 ГПК нотариален акт легитимира Р. Р. М., С. И. Б. и Р. Р. Б. като собственици /придобили правото по наследство и давност/ на поземлен имот №030052 по КВС в землището на [населено място], [община], област Р.. Ако тези права бъдат оспорени от трети лица, спорът следва да бъде разрешен по съдебен ред, като посредством вписването се извършва оповестяване на акта за прекратяване, улесняващо защитата на третите лица /В този смисъл постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение №286/07.05.2013г. по ч.гр.д.№792/2012г. на ІV ГО на ВКС/. Още повече, че ЗАЗ изрично предвижда встъпване в договора за лицата, които установят, че са придобили собствеността, независимо от придобивния способ и естеството на документа, който ги легитимира като носители на това право. Слюченият на 04.12.2013г. договор за доброволна делба, както и извършеното на 04.12.2013г. дарение /н.а.№113, том 16, рег.№9402, н.д.№1429 от 2013г./ сочат, че съгласието за прекратяване на договора е изразено от легитимираните за това лица. И след като тези лица са постигнали съгласие за прекратяване на договора с арендатора, вписването не може да бъде отказано.
П. към заявлението документ съдържа изходящо от страните по договора изявление за прекратяването му, в предвидената от закона форма и е надлежно вписан в ОСЗ, поради което следва да се приеме, че са същото отговаря на всички установени в чл.27, ал.1, т.3 ЗАЗ и Правилника за вписванията изисквания.
Обжалваното определение, както и потвърденият с него отказ на съдията по вписванията следва да бъдат отменени като неправилни и вместо това бъде постановено вписване на прекратяването на договора за аренда по подаденото от Б. К. Я. заявление с вх.№2417/29.05.2014г.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение №798/04.07.2014г. ,постановено по в.ч.гр.д.№580/2014г. от Русенския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 29.05.2014г. на съдия по вписванията при Служба по вписвания-гр.Бяла, отказващо вписване на съгласие от 23.01.2014г. за прекратяване на договор за аренда-акт 94, т.4/2012г. на С.-гр.Бяла и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ВПИШЕ прекратяването на договор за аренда на земеделска земя, вписан в Службата по вписванията-гр.Бяла с дв.вх.№1416/12.03.2012г. под №94 в том 4 заявлението на Б. К. Я., постъпило в Службата по вписванията-гр.Бяла с вх.№2417/29.05.2014г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:

Scroll to Top