3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
Гр.София, 15.07.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3140 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Ф. Коларски, [населено място], обл.Плевенска срещу решение № 212/22.07.14г., постановено по в.т.д.№ 129/14г. от Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 17/17.02.14г. по т.д.№ 122/13г. на Плевенския окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против З. „Златен клас”, [населено място] иск по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТР за признаване за установено, че обстоятелствата, вписани в Търговския регистър по подадено от П. И. В. заявление № 20130416131623, а именно: нови управителни и контролни органи, не съществуват, тъй като се основават на липсващи /невзети/ решения от 13.04.13г. от Общото събрание на кооперацията, както и на иска по чл.29, ал.1, пр.2 ЗТР за признаване за установено, че същите вписвания са недопустими.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът З. „Златен клас”, [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че твърденията в исковата молба не са за пороци на осъщественото вписване, а на решенията на Общото събрание на кооперацията. Провеждането на събранието и вземането на решенията е установено от протокола от 13.04.13г., поради което вписаните решения са съществували към момента на вписването им. Твърденията за проведено „нелегитимно събрание”, вземане на решенията след прекъсване на заседанието от лица, които не са член кооператори, липсата на кворум, незаконосъобразност и противоуставност, са счетени за обстоятелства, чието установяване може да се упражни с иск по чл.58, ал.3 ЗК за отмяна на решенията на Общото събрание.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поставил въпроса: „Дали т.9 от ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС е приложима и по отношение на кооперативните организации?”. Всички останали съображения преповтарят касационната жалба, мотивите на апелативния съд и представляват позоваване на нарушения на закона – че Общото събрание не може да взема решения по въпроси, невписани в поканата и че е недопустимо вписването, постановено по искане на нелегитимирано лице или от длъжностно лице по регистрацията, което не е сезирано.
В т.9 на ТР №1/02г. на ОСГК на ВКС е прието, че е недопустима последваща отмяна на решението за свикване на Общо събрание, ако е започната процедурата по уведомяване на членовете на дружеството, като междувременната отмяна на това свикване се отразява на законосъобразността на взетите решения. Даденото разрешение е обуславящо за преценката за законосъобразност на решенията на общото събрание на търговско дружество, но въпросът дали същото следва да се прилага и по отношение на кооперациите е без значение за спора. Въззивният съд не е коментирал законосъобразността на решенията на Общото събрание на кооперацията, а е посочил, че правният ред за защита при твърдените от ищеца обстоятелства е по чл.58 ЗК за отмяна на решенията. С изложените от касатора доводи се цели подвеждане на основанията за отмяна на решенията по чл.58 ЗК под основанията по чл.29 ЗТР за пороци при вписването, което е недопустимо с оглед и на цитираното ТР № 1/02г. на ОСГК на ВКС.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за касационното производство в размер на 1680 лв. по договор за правна защита и съдействие от 30.09.14г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 212/22.07.14г., постановено по в.т.д.№ 129/14г. от Великотърновския апелативен съд.
ОСЪЖДА И. Ф. Коларски, [населено място], обл.Плевенска, [улица] да заплати на З. „Златен клас”, [населено място], обл.П., сумата от 1680 лв. /Хиляда шестстотин и осемдесет лв./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.