О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
гр. София, 07.11.2017год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1153 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Е. Д., А. А. Б., действащ лично и със съгласието на своята майка Б. Е. Д. и Е. А. Б., действащ чрез своята майка и законен представител Б. Е. Д., всички чрез адв. Т.Я.-С. против решение № 362/15.02.2017г. по в.гр.д. № 3320/2016 г. на САС, ГО, 12 състав, в частта, с която е отменено частично решение № 3057/15.04.2016 г. по гр.д. № 15362/2014г. на СГС и е постановено друго за отхвърляне на исковете по чл.226, ал.1 КЗ / отм./ срещу [фирма] на Б. Е. Д. за разликата над 10 000лв. до 30 000лв.; на А. А. Б., действащ лично и със съгласието на своята майка Б. Е. Д. и на Е. А. Б., действащ чрез своята майка и законен представител Б. Е. Д., за разликата над 35 000 лв. до 65 000 лв.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения си отговор ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва основателността й и наличието на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя спрямо касаторите по чл.226, ал.1 КЗ /отм./. Установено е било извършването на ПТП на 20.10.2011г., при което е починал А. Б. П. – баща на касаторите А. Б. и Е. Б., както и че пострадалият е съжителствал на съпружески начала с касаторката Б. Д.. При отчитане на : близката родствена връзка между починалия и децата и създадената изключителна емоционална привързаност между него и касаторката Д.; възрастта на посочените лица; интензитета на претърпените от всеки от касаторите болки и страдания в резултат на загубата на техния близък; както и съобразно икономическите условия и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователите, решаващият съдебен състав е определил на осн. чл.52 ЗЗД размер на обезщетението за всяко дете в рамките на 150 000 лв. и за ищцата от 100 000 лв. САС е обсъдил оплакването във въззивната жалба на застрахователя за неправилно определен от първоинстанционния съд процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалото лице. Съдът е счел, че въз основа на заключението на повторната единична САТЕ се установява най-вероятният механизъм за настъпване на ПТП : автобус със скорост 82 км/ч се е движил в дясна пътна лента по [улица]в [населено място] с посока на движение : [населено място] – центъра на [населено място]. В този момент водачът на л.а.“О. А.“ е излязъл от паркинга наVI РПУ на МВР и е започнал да се движи в посока от [улица]към [улица]/ от [населено място] към [населено място]/, при което е пресякъл пътя на автобуса. След навлизане в пътното платно автомобилът е бил възприет от водача на автобуса, който е отклонил вляво и е задействал спирачната система, но не е могъл да избегне удара между двете превозни средства. В резултат на ПТП е настъпила смъртта на водача на л.а. „О. А.“. По отношение поведението на пострадалия решаващият съд е заключил, че нарушението му се изразява в предприета от него маневра „завой наляво“, без да има право на това, тъй като на посоченото място включването в движението по булеварда е възможно само при десен завой. От друга страна е обсъдено и поведението на водача на автобуса, който е управлявал превозното средство със скорост над разрешената и който е могъл да предотврати удара при скорост от 60 км/ч. При тези данни САС е приел, че съпричиняването на увреждането от страна на починалия е в размер на 50%. След намаление с процента на съпричиняване и зачитане на направените плащания от застрахователя в полза на ищците в хода на процеса въззивният съд е заключил, че дължимото обезщетение за децата е в размер на по 35 000 лв., а на ищцата – 10 000лв.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторите поставят следните правни въпроси: 1/ какви са предпоставките за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия и за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия? ; 2 / каква е съразмерността на съпричиняване на вредоносния резултат и начина на определяне на степента му и необходимо ли е аргументиране както на това в какво точно действие или бездействие се изразява приносът на пострадалия за настъпване на увреждащото събитие, но също и каква е конкретната степен на такова съпричиняване?; 3/ при определяне степента на съпричиняване следва ли да се вземе предвид конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което според съда съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди?
Касаторите се позовават на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по формулираните въпроси – произнасянето на САС в обжалваното решение по тях е в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 117/08.07.2014г. по т.д. № 3540/2013г. на ВКС, I т.о., Решение № 118/27.06.2014г. по т.д. № 3871/2013г. на ВКС, I т.о., Решение № 96/29.06.2015г. по т.д. № 2461/2014г. на ВКС, II т.о. и Решение № 159/24.11.2010г. по т.д. № 1117/2009г. на ВКС, II т.о.
Настоящият състав на ВКС намира, че във въззивното решение на САС поставените въпроси са намерили своя отговор, в който смисъл те са обусловили волята на съда за постановяване на крайния правен извод относно справедливия размер на дължимите от застрахователя обезщетения. Не е изпълнено изискването за осъществяване на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В цитираната от касаторите задължителна практика на ВКС е прието, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се съпостави конкретното поведение на делинквента и това на увредения и да се отчита тежестта на допуснатите от всеки нарушения, намиращи се в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. При обективното съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД намаляването на дължимото от делинквента обезщетение не е обусловено от преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за настъпване на увреждането, а дали конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия съставлява пряка и непосредствена причина за настъпване на вредите.
Въззивният съд в съответствие с посочената от касаторите задължителна практика е преценил, че конкретното поведение на пострадалия е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, в който смисъл е допринесло за настъпването му. За определяне на процента на това съпричиняване въззивната инстанция е разгледала и в какво се изразява поведението на шофьора на автобуса като при съпоставяне на предприетите от двамата водачи действия е направил извод с колко всеки от тях е допринесъл за увреждащия резултат. Апелативният съд е коментирал дали действието на увредения е виновно. Възраженията на касаторите за определяне на по-голям принос за водача на автобуса са обосновани в изложението към касационната жалба и в самата нея с доводи за неправилна преценка на доказателствата от страна на САС, поради което съставляват оплакване по чл.281, т.3 ГПК за необоснованост на въззивното решение. Във фазата по чл.288 ГПК касационната инстанция няма правомощия да извършва проверка по съществото на спора като обсъжда събраните в инстанциите гласни доказателства и заключения на назначени експертизи.
Така изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение .
Ответникът по касацията претендира разноски, поради което същите следва да се присъдят в размер на 100 лв. – за подаване на отговор на касационна жалба от юрисконсулт, на осн. чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.25а, ал.3 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № № 362/15.02.2017г. по в.гр.д. № 3320/2016 г. на САС, ГО, 12 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Б. Е. Д. ЕГН [ЕГН], А. А. Б., ЕГН [ЕГН], действащ лично и със съгласието на своята майка Б. Е. Д. и Е. А. Б., ЕГН [ЕГН], действащ чрез своята майка и законен представител Б. Е. Д., всички от [населено място] да заплатят на Д.-Общо застраховане“ЕАД сумата от 100лв. , представляваща разноски по спора, на осн. чл.78, ал.8 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: