О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
гр. София, 27.05.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 614 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на Сливенски окръжен съд, ГК, №323 от 12.01.2010г. постановено по гр.д. № 135/2009г., с което е потвърдено решение № 1* от 09.01.2009г. на Районен съд С. по гр.д. № 1429/2006г. за отхвърляне на предявения от „Г” Е. гр. Х. против С. П. С. иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на поземлен имот № 2* с площ 559 кв.м. и на имот № 2* с площ 2182 кв.м., находящи се в землището на гр. С., селищно образувание „И”, м. „О”.
Ж. „Г” Е. гр. Х. поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК сочи, че съдът се е произнесъл по въпроса за елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП/отм./ и по въпроса за момента, от който държавата придобива право на собственост върху частни имоти, отчуждени по чл. 101 ЗС в редакцията на закона към 1967–1969г., като разрешаването на тези въпроси е в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по жалбата С. П. С. в писмения си отговор намира жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал.2 ГПК и е допустима.
Преди да се произнесе по наличието на основанията за допускане на касационно обжалване, поддържани от жалбоподателят, съдът съобрази следното:
Производството е по иск с правно основание чл. 108 ЗС. Ищецът „Г” Е. подържа, че е собственик на спорните два недвижими имота, тъй като те са включени от държавата в капитала на дружеството. Имотите са били актувани като държавна собственост с АДС № 8036/24.01.1995г.; деактувани са и са предадени на дружеството през 2003г. Ответникът С. С. владее двата имота и разполага с нотариален акт за собственост по давностно владение, издаден през 2001г., относно единия от тях – имот пл. № 2* част VІІ в селищно образувание „И” по плана на С. с площ 550 кв.м. Спорът е бил съсредоточен върху доказване правото на собственост на ищеца. За да отхвърли иска съдът е приел, че ищецът не е доказал придобиване на собствеността на основание чл. 17а ЗППДОП/отм./.становил е, че ищцовото дружество като новообразувано през 1993г. е поело активите и пасивите на ДФ”Р” Б. с дъщерна фирма „Г” с подразделение МСП”М” по баланс към 31.03.1991г. Счел е за недоказано обаче, че имотите са били предоставени за стопанисване и управление на МСП”М” с. С., както е отразено в АДС № 8036/24.01.1995г., който касае имот с площ 39 650 кв.м. в м.„С” и съдържа изрично отбелязване за предоставяне стопанисването на минното предприятие. Съдът е приел на следващо място, че придобиването на имотите от държавата е обусловено от надлежното извършване на отчуждаване на имотите по три Р. на Министерски съвет, издадени в периода 1967г.-1969г., което също не е установено. С тези разпореждания са предвидени отчуждавания на имоти на частни лица и от държавния поземлен фонд с площи 12,300кв.м., 3360 кв.м., 6 316 кв.м. и 4060 кв.м. за нуждите на ДФ”Р”- Б. и за Министерство на металургията и химията, но според съда няма данни за приключване на процедурата. С оглед на това, че актът за държавна собственост не установява придобивно основание за държавата, нито има данни имотът да е заприходяван от ищцовото дружество или от предшественика му МСП”М” и да се води по баланса на което и да е от двете дружества, съдът е направил извод за липса на активна легитимация на ищеца като собственик на спорния имот.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че е налице такова по т.2 на цитираната разпоредба. Съображенията са следните:
Посочени са два въпроса, разгледани от съда в обжалваното решение, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката. Първият въпрос е за предпоставките за придобиване на имота от ищцовото дружество съгласно чл. 17а ЗППДОП/отм./. Решение № 391 от 31.03.2003г. по гр.д. № 298/2002г. на ВКС, ІV го.о и определение № 146 от 26.01.2009г. по гр.д. № 4426/2008г. на ВКС, І г.о. сочат, че за да е налице придобивното основание по чл. 17а ЗППДОП/отм./ е необходимо държавата да е била собственик на имота, да е предоставила правото на стопанисване и управление върху него и с акта за преобразуване да не го е изключила от капитала на новообразуваното дружество. Съгласно решение № 1079/2005г. по гр.д. № 511/2003г. на ВКС, ІV г.о. след като процесното имущество е предоставено за стопанисване и управление на държавното предприятие, чийто правоприемник след преобразуване и приватизация е ищцовото дружество, то съгласно чл. 17а ЗППДОП /отм./ същото се легитимира като негов собственик. Според мотивите на решението липсата на счетоводно записване на сградите като актив не води до обратен извод. В Решение № 889 от 21.08.2007г. по гр.д. № 1114/2006г., ІІІ г.о. се сочи, че съгласно чл. 17а ЗППДОП/отм./ държавното имущество, предоставено за управление и стопанисване, става собственост на търговското дружество, като данни относно това имущество могат да се черпят и от акта за държавна собственост, където то е описано. Решение № 81 от 10.03.2008г. по гр.д. № 1559/2006г. на ВКС, V го.о също постановява, че ако на едно държавно търговско предприятие е предоставен недвижим имот за стопанисване и управление, с акта на преобразуването му в еднолично търговско дружество собствеността върху недвижимия имот преминава върху търговското дружество.
При така установената практика и с оглед приетото в обжалваното решение е налице противоречиво разрешаване на въпроса дали данни за предоставянето на имота за стопанисване и управление на държавното предприятие могат да се черпят от акта за държавна собственост или е задължително необходимо доказването на този факт с други доказателствени средства, включително чрез записванията по баланса на дружеството.
По втория посочен от жалбоподателя въпрос относно приложението на чл.101 ЗС/в редакцията му към 1967-1969г./ съдът не е взел изрично становище в обжалваното решение. В мотивите е отразено, че процедура по отчуждаване на имотите е започнала, но няма данни за приключването й, без да е уточнено коя е липсващата част на фактическия състав. Съдът не е разглеждал въпроса за момента, в който настъпва отчуждителното действие, респ. за приложението на чл. 101 ЗС, както и за необходимостта от обезщетяване на собствениците. Поради това този въпрос, като неразрешен в обжалваното решение, не може да обоснове допускане на касационното обжалване.
Предвид горното следва да се постанови допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 323 от 12.01.2010г. постановено от Сливенски окръжен съд по гр.д. № 135/2009г. по касационната жалба на „Г” Е. – гр. Х..
УКАЗВА на жалбоподателя „Г” Е. – гр. Х. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за касационното обжалване по сметка на Върховния касационен съд в размер на 93,80/деветдесет и три цяло и осемдесет стотни/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: