О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
София, 22.04.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 6056 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. И.Д., чрез адв. В. Б., срещу въззивно решение № 984/231.05.2014 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. № 1024/2014 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещните страни Я. С. П. и Е. И. Писарска, чрез адв. М. И. Й. от АК София, са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Молят за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Я. С. П., на лично основание и като наследник на И. В. П., и Е. И. П., като наследник на И. В. П., са предявили против П. И. Д. иск за разваляне на договор, с който той е продал на Я. и И. П., по време на брака им, недвижим имот по нот. акт № 196/18.02.1998 г. на нотариус В. М..
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд, уважил иска. Установил от фактическа страна, че ищците П., в качеството на купувачи на недвижимия имот, са били съдебно отстранени от същия в рамките на изпълнително производство, образувано въз основа на влязло в сила съдебно решение, в което продавачът Д. е бил привлечен от тях като лице-помагач.
Съдът посочил, че след като Д. е участвал в исковото производство по чл. 108 ЗС, той, по аргумент на противното от чл.191, ал.2 от ЗЗД и като продавач, носи отговорност за съдебното отстранение. Знанието на страните за висящност на съдебен спор към момента на изповядване на процесната сделка не е елемент от фактическия състав на предявения иск. Съдът е достигнал до заключение, че в полза на съдебно отстранените приобретатели възниква правото да развалят продажбата и основание за това е само обстоятелството, че продадената вещ принадлежи на трето лице, т.е. техният продавачът не е бил собственик на имота. Изяснено е, че с решението по чл. 108 ЗС Писарски са отстранени съдебно от целия имот, поради което искането им за разваляне на договора изцяло е основателен, както и искът им, безспорно, е допустим досежно целия имот. Прието е още, че приложимата в случая е общата 5-годишна давност, считано от момента на съдебното отстраняване на П. от имота, която не е изтекла към датата на предявяване на иска.
В изложението към касационната жалба няма поставени правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съобразно указанията по ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а и трайната съдебна практика.
Касаторът се е основал на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като без да зададе правен въпрос, е изложил касационен довод за неправилност: „произнасяйки се по доводи за липса на съдебен процес за отнемане право на собственост на П. А. – един от праводателите на касатора Д., чийто дял е 2/5 ид.ч. от процесния имот, съдът не оценява значението на този факт, противопоставяйки му правото на всеки съсобственик да търси защита на собствеността си срещу всеки, който я държи неправомоерно. Съдът практически застава на позицията,че евикцията, в крайна сметка, е фактическо действие”.
Липсва и аргументация относно допълнителните условия по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – позоваването на законовия текст, че преценката е „от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото” не съставлява аргументация за наличие на поддържаното от касатора основание, както изрично е изяснено и в ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Следват съображения на касатора, че отстраняването от имота за частта, собственост на П. А., не е евикция по смисъла за закона.
В изложението, също така, касаторът е посочил, че „голяма част от оплакванията в касационната жалба са свързани и с нарушаването от въззивния съд на основен процесуален принцип, изяснен еднозначно и непротиворечиво в съдебната практика на ВКС.”
Както стана ясно от изложеното по-горе, касаторът следва да посочи ясно и точно правния въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, като касационната инстанция не може сама да го формулира или извлече от съдържанието на касационната жалба; Върховният касационен съд може единствено да конкретизира или преформулира поставения от касатора правен въпрос.
В случая, доколкото в изложението се съдържа касационен довод за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК – оплакване за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изискващи съда да обсъди и да се произнесе по всички доводи на страната и да анализира всички доказателства, ако се приеме, че поставеният правен въпрос е за тълкуване на чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК, то той е принципно значим, но не се установява противоречие с приложените съдебни актове.
Въззивният съд, в рамките на оплакванията във въззивната жалба и като съд по същество, е обсъдил релевантните по делото факти и обстоятелства, доводи и възражения на страните, като е изградил свои фактически и правни изводи, които ясно и точно е възпроизвел в мотивите си.
Само за пълнота на изложението, доколкото всички оплаквания на касатора са свързани с доводите му, че по отношение на един от праводателите му – П. А., не е проведен успешно иск по чл. 7 ЗВСВОНИ, следва да се посочи, че това е без каквото и да правно значение за иска по чл. 189 ЗЗД, с оглед тълкуването на въззивния съд на чл. 223, ал. 2 ГПК, съответно чл. 179, ал. 2 ГПК от 1951 г., отм. и чл. 191, ал. 2 ЗЗД. Касаторът П. И. Д., ответник по иска с правно осн. чл. 189 ЗЗД, и продавач по развалената сделка, е участвал като трето лице – помагач на ищците по настоящото дело П. (купувачи по сделката), по дело, по което, с влязло в сила решение, е установено, че целият недвижим имот е собственост на трети лица (ищци по ревандикацията) и П. са осъдени да им предадат владението. В същото решение е прието за установено, че владението на П., основано на договора, с който те са закупили имота от П. Д., е без основание за действителните собственици, тъй като продавачът от своя страна не е бил собственик на вещта. Съгласно ясният текст на чл. 223, ал. 2 ГПК, установеното в мотивите на решението от съда, е задължително в отношенията между третото лице и страната, на която помага или която го е привлякла, като не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото. Изключението е, когато страната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства, което по настоящия казус нито се твърди, нито е установено.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещните страни сторените в инстанцията съдебни разноски. Представени са доказателства, че Я. П.е заплатила на адв. Й. 400 лв. възнаграждение за изготвяне на отговор по касационната жалба и тази сума следва да й бъде присъдена.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 984/231.05.2014 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. № 1024/2014 г.
ОСЪЖДА П. И.Д. да заплати на Я. С. П. сумата в размер на 400 лв., представляващи разноски, сторени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: