1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
София, 27.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2241 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 951 от 14.02.2017 г. по в. гр. д. № 10560/2016 г. на Софийски градски съд, II-Б състав, е отменено решението от 20.01.2016 г. по гр. д. № 37/16/2011 г. на Софийски районен съд, 30 с-в, и вместо него е постановено друго, с което е уважен предявеният от Л. Х. Г. срещу Столична община иск по чл.124, ал.1 ГПК – признато е за установено спрямо ответника, че ищцата е собственик въз основа на давностно владение, осъществявано през периода май 2011 г. – 22.08.2011 г., на недвижим имот с идентификатор 68134.2823.661 с площ от 391 кв. м., находящ се в [населено място], „М. предградие”, ул. „377-ма”, № 3, заедно със застроената в него къща.
Въззивният съд е приел, че за процесния имот не се отнася забраната за придобиване по давност, въведена с разпоредбите на чл.86 ЗС /редакция до 01.06.1996 г./ и § 1 от ЗД на ЗС, ДВ бр. 46/2006 г., с последващи изменения, тъй като към момента на съставянето на А. №792 от 30.10.1966 г. имотът не е бил държавна собственост. Правното основание за актуване, посочено в А., е „стар общински имот”, което не покрива нито една от двете хипотези в чл.6 ЗС, в действащата към този момент редакция от 1951 г. – „имотите, които държавата придобива съгласно законите и имотите, които нямат друг собственик”. По делото липсват данни на какво основание държавата е придобила имота, а същевременно в А. изрично е отбелязано, че в по-голямата си част теренът, в който се намира имотът, е застроен с малки жилищни постройки, като на гърба на акта те са графично изобразени. На ул.„377-ма” № 3 е отбелязан имот с постройка, в очертанията на който е записано лицето А. Г. Л.. Същевременно в разписните листи от 1956 г. и 1972 г. срещу имота фигурира отново името на А. Г. Л., с посочено основание – договор. При тези данни не може да се направи извод, че се касае за имот, който няма друг собственик и на това основание е придобит от държавата по силата на закона, нито пък, че се касае за „стар общински имот”. Прието е, че е оборена формалната доказателствена сила на А., поради което са изключени пречките на чл.86 ЗС и § 1 ЗДЗС за придобиването му по давност. Прието е за доказано, че ищцата е упражнявала трайно и непрекъснато владение върху имота от пролетта на 2001 г. и до подаване на исковата молба на 28.08.2011 г. е изтекла предвидената в чл.79, ал.1 десетгодишна придобивна давност. Въззивният съд се е позовал и на практика на ВКС по дело за съседен имот, по което е възникнал същият правен проблем и по което спорът е разрешен по същия начин.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Столична община.
Жалбоподателят счита, че разписният лист към кадастралните планове от 1956 г. и 1972 г. не е документ за собственост, затова той не може да бъде противопоставен на съставения през 1966 г. А. за същия имот. Позовава се и на обстоятелството, че А. е съставен, след като комисия на общината е извършвала проверка на правото на собственост и не е установила имотът да принадлежи на частно лице.
В изложението към касационната жалба се поставят следните въпроси, уточнени от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС:
1. Как следва да се прилага чл.6 ЗС в редакцията му от 1951г. в случаите, при които преди съставения А., в който е посочено това основание, има съставен разписен лист, в който за същия имот е вписано името на частно лице.
2. Какво е действието на два документа, съставени за един и същ имот – акт за държавна собственост, в който посоченото придобивно основание е „стар общински имот” и разписен лист, в който е вписано името на частно лице.
По първия въпрос се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, а по втория – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът в производството Л. Х. Г. оспорва жалбата. Счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Позовава се на обстоятелството, че спорният имот е владян от частни лица повече от 61 години, без общината да предяви някакви права върху него. Позовава се и на влезли в сила решения по седем дела за съседни имоти, които попадат в обхвата на същия А. № 792 от 30.10.1966 г. и по които съдът е приел, че не са налице пречки за придобиването им по давност.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивен съд по иск за собственост, по което не е налице пречка по чл.280, ал.2 ГПК за разглеждане на жалбата от ВКС.
Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първият от поставените въпроси е обуславящ за изхода на спора по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като поставя правен проблем, който възниква и по настоящото дело. По този въпрос обаче не възниква поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като няма противоречие между обжалваното въззивно решение и посоченото от жалбоподателя решение на ВКС № 783/10.08.2009 г. по гр. д. № 3221/2005 г. на I ГО. В решението на ВКС е прието, че записването в разписния лист няма значение на придобивен способ. По настоящото дело придобивният способ, на който се позовава ищцата, не е записване в разписния лист, а придобивна давност. Затова, макар на пръв поглед да има прилика между разглежданите случаи по двете дела, те са различни, различни са и правните проблеми, поставени по тях, затова няма основание да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Другият съдебен акт, на който се позовава жалбоподателят, е определение по чл.288 ГПК № 252 от 26.03.2010 г. по гр. д. № 926/2009г. на ВКС, I ГО. Съгласно приетото в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС определенията по чл.288 ГПК не попадат в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Отделно от това, спорът, който е бил предмет на посоченото дело, отново не разкрива връзка с настоящия. По настоящото дело се разисква въпросът дали е имало пречки по чл.86 ЗС /редакция до 01.06.1996 г./ и § 1 от ЗД на ЗС, ДВ бр. 46/2006 г., за придобиване по давност на един имот, а по другото дело – дали разписният лист е годно основание за доказване на правото на собственост и дали е доказано придобивното основание, на което се е позовавала ищцата – оземляване по ЗТПС /отм./. Ето защо и посоченото определение по чл.288 ГПК не може да обуслови поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия въпрос.
По втория въпрос също не възниква поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Има практика на ВКС по чл.290 ГПК, която сочи, че актовете за държавна и за общинска собственост имат само установително, но не и конститутивно действие. Има и практика на ВКС по идентични дела като настоящото, която сочи какво е действието на А., в който придобивното основание е „стар общински имот”, като същевременно в разписните листи за същия имот е вписано името на частно лице. Това е решение № 321/14.10.2011 г. по гр. д. № 1167/2010 г. на ВКС, I ГО, с което въззивният съд изцяло се е съобразил. Наличието на актуална практика на ВКС по поставения въпрос изключва поддържането на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 951 от 14.02.2017 г. по в. гр. д. № 10560/2016 г. на Софийски градски съд, II-Б състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: