2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№547
гр. София, 11.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Е.
Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. ч. т. дело №405 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. с ал.2 , изр.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба на пълномощника на ликвидатора на [фирма]-в ликвидация, [населено място] срещу определение №32 от 28.03.2011 г. по т. дело №255/2010г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане касационна жалба на същия жалбоподател срещу решение от 29.11.2010 г. по гр.д. № 61282010 г. на Кюстендилски окръжен съд, като процесуално недопустима, съгласно чл.280 ал.2 ГПК /в сила от 21.12.2010 г.. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност.
Ответникът по частната не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. с ал.2 , изр.1 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното разпореждане , съставът на ВКС, ІІ т.о. е приел, че цената на иска по чл.124 от ГПК възлиза на 4 364,38 лева , т.е. под минимума по чл. 280 ал.2 от ГПК от 5000 лева, надхвърлянето на която сума като цена на иска е условие за допустимост на касационното обжалване, съгласно цитираната процесуалноправна разпоредба.
В частната жалба се навежда довод, че обжалваемият интерес е над 5000 лева при положение, че към главното вземане предмет на отрицателния установителен иск се прибави и лихва за забава за съответния период.
Съгласно чл.280 ал.2 ГПК /в сила от 21.12.2010 г/ въззивните решения по исковете с цена на иска до 5000 лева по граждански и до 10 000 лева по търговски дела не подлежат на касационно обжалване . Следователно от значение е именно цената на всеки иск , а не материалният интерес като механичен сбор от отделните искови претенции. Отделен е въпросът, че отрицателен установителен иск за недължимост на лихва за забава няма данни изобщо да е бил предявяван .
С оглед изложеното обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №32 от 28.03.2011 г. по т. дело №255/2010г. на Върховен касационен съд, ІІ т.о..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.