2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
ГР. С., 17.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.04.14 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №751/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Министерство на образованието и науката / МОН/ срещу въззивното решение по гр.д. №8148/13 г. на Градски съд С. /ГС/ в частта, с която са уважени предявените от И. И. срещу касатора искове по чл.224 и 225, ал.3 КТ и чл.86 от ЗЗД и по допускане на обжалването. В. съд е приел, че ответното министерство е правоприемник на закрития Национален център за отдих, възстановяване и спорт /Н./ и е пасивно материалноправно легитимирано по предявените искове.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1 от ГПК с всичките й допълнителни основания, но обосновава само това по т.2. Намира, че основен за спора е въпросът: налице ли е правоприемство между закритото обслужващо звено Н., което е работодател на ищеца, и МОН. Този въпрос според касатора се решава противоречиво от съдилищата, за което представя опр. на ВКС, трето г.о. №578/06 г. и много на брой решения на първоинстанционни и въззивни съдилища по действащия и отменения ГПК, без данни да са влезли в сила. Прави доводи и за неправилност на въззивното решение, които ВКС не разглежда в това производство. В ТР №1/19.02.10 г. е разяснено, че основанията по чл.280,ал.1 от ГПК са различни по цел и предпоставки от тези по чл.281,т.3 ГПК.
С. основание за допускане на обжалването не е налице. С представените от касатора въззивни и първоинстанционни решения поставеният въпрос наистина е противоречиво решаван. Решенията обаче не са влезли в сила и затова не установяват основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК – ТР №1/19.02.10 г.
В. решение по настоящото дело противоречи на окончателното опр. №578/06 г. на ВКС, трето гр. отд., постановено в частно производство, но това не е основание за допускане на обжалването, защото практиката е уеднаквена с решения по чл.290 ГПК, на които въззивното решение съответства.
Така в р.по гр.д. №544/09 г. на четвърто г.о., след констатиране на противоречивата практика, по реда на чл.291 ГПК е прието, че: Ако в заповедта за закриване на държавните детски градини, училища и обслужващи звена не е посочен правоприемник и липсва разпоредба в З., е налице правоприемство на закритото предприятие с МОН и последното е надлежен ответник по трудовия спор.
Същото, в отговор на възраженията на ответника за липса на правоприемство, е приел въззивният съд в обжалваното решение. Затова не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №8148/13 г. от 18.10.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: