О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
София, 11.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1996/2018 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 2393/25.07.2018 г., подадена от ЕТ „Деси – Светла Симеонова”, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 134 от 13.07.2018 г. по в.ч.гр.д. № 219/2018 г. на Окръжен съд – Видин, с което е потвърден отказ на съдия по вписванията при РС –Видин за вписване, по молба № 2293/02.07.2018 г. на нотариус С. И., с рег. № 016, на анекс към договор за аренда от 03.06.2015 г. за продължаване на срока до 2025 г., сключен между ЕТ„Деси – Светла Симеонова”, – арендатор и Р. А. Б. – арендодател.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, постановен в противоречие с тълкувателната практика на ВКС и множество определения на ВКС, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Твърди се, че съгласно изменението на чл.3 ЗАЗ / ДВ бр.42 от 22.05.2018 г./ единствено нотариусът разполага с материална компетентност за проверка на всички обстоятелства, касаещи валидността на анекса към договора за аренда, но не и съдията по вписванията, което не е съобразено от съда.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Попадат ли в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка на материалноправните предпоставки по чл.3, ал.4 от ЗАЗ / след изм. – ДВ бр.42 от 22.05.2018 г./ при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда, сключени след изменението на нормата и 2. Направената законодателна промяна на материалния закон води ли до правната възможност в действащи договорни отношения, създадени между конкретни страни – арендодател – арендатор, извън предвидената досега възможност в закона /при заместване по право/, да встъпват трети на тези правоотношения лица, каквито в случая биха се явили неучастващи като страни в договора съсобственици, за да бъде изпълнено изискването за повече от 50 на сто ид.части от съсобствения имот.
В изложението се поддържа и самостоятелното основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Преди произнасяне по искането за допускане на касационно обжалване, настоящият състав констатира, че формулираният въпрос № 1 принципно се припокрива с въпроса, предмет на висящото ТД № 1/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Образуването на посоченото тълк. дело преди изменението на ЗАЗ – ДВ бр.42 от 22.05.2018 г. / доводи за което са наведени в изложението/ в случая е без значение, доколкото съдебният състав на ОС-Видин е извел решаващи правни изводи от разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ, в редакция след изм. с ДВ бр.13, в сила от 07.02.2017 г., което изрично е отразено в мотивите към атакуваното определение. Поради това следва да се счете, че първият въпрос попада в обхвата на висящото тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГТК на ВКС, поради което е налице основание за спиране на настоящото производство.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА, на основание чл.292 ГПК, производството по ч.т.д. № 1996/2018г. по описа на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, до приключване на тълк.дело № 1/2018 г. на ОСГТК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: