О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
София 28.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 341 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от К. Д. Р. от с. Н. село,чрез процесуалния му представител-адвокат Г. против решение № 691 от 27.11.2008г.по в.гр.д. № 934 по описа за 2008г. на Пловдивски апелативен съд,с което е оставено в сила решение № 1* от 04.07.2008г., постановено по гр.д. № 1861/2007г.на Пловдивски окръжен съд,с което е осъден да заплати на М. А. А. и М. К. А. обезщетение в размер на по 20 000лв.за всеки един от тях за неимуществени вреди-болки и страдания,силен емоционален стрес и душевни мъки,претърпени във връзка със смъртта на сина им К. М. А. причинена от К. Д. Р.,в качеството му на възложител на изкопни товаро-разтоварни работи-работодател,като е отхвърлен иска в останалата му част до 50 000лв.за всеки един от ищците,осъден е да заплати и обезщетение в размер на по 1 200лв.общо за двамата ищци за имуществени вреди, представляващи разходи за погребение,ритуал и надгробен паметник,като е отхвърлен иска до претендирания размер от 3 000лв. Сумите са присъдени ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 23.09.2006г.до окончателното им изплащане. Присъдени са и направените по делото разноски от 680лв.,като съдът е отхвърлил като неоснователен иска,предявен срещу „М. п. С.” ЕАД за заплащане на обезщетение в размер на по 40 000лв.за всеки един от ищците за неимуществени вреди,настъпили вследствие на вещ,негова собственост-струпана пелина в двора му.
Като основание за допустимост сочи чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,като не конкретизира съществен материалноправен или процесуално-правен въпрос,който да е решаван противоречиво от съдилищата и да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От съдържанието на подадената касационна жалба и основно – от допълнително подадената уточнителна молба- въпросът,който може да бъде изведен е за наличието на солидарна отговорност с втория ответник,произтичаща от неохраняването и необезопасяването на стопанисваното от него депо. Позовава се на т.7 от Постановление № 7/59г.на Пленума на ВС,съгласно което предприятията отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Липсата на поставен от касаторът съществен въпрос,който да е разрешен от въззивния съд при твърдяното наличие на хипотезите на чл.280 т.2 и т.3 от ГПК не позволява на настоящия състав да извърши преценка за допустимост на посочените основания. С приемането на ГПК/ДВ бр. 59 от 20.07.2007г./законодателят предпостави достъпа до касационно обжалване от предварителна преценка за допустимост на подадената касационна жалба в зависимост от поставения от касатора съществен въпрос. Ако той е свързан с наличието на солидарна отговорност с втория ответник с оглед нормата на чл.49 от ЗЗД-то отговорът му е отрицателен и по отношение на него не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Това е така,защото в конкретния случай нормата на чл.49 от ЗЗД е неприложима,пред вид на обстоятелството, че по делото няма никакви доказателства „М. п. С.” ЕАД да е бил възложител на работата,причинила непозволеното увреждане. В този смисъл той не може да бъде отговорен по чл.49 от ЗЗД и няма основание за солидарна отговорност с касатора,за който с влязла в сила присъда е установено,че като е нарушил чл.14 ал.1 и чл.33 от ЗБУТ,Наредба № 7 и Наредба № 2 за минималните изисквания за ЗБУТ,при извършване на строителни и монтажни работи,приложение № 1 към чл.2 ал.2 т.2 от ЗБУТ е причинил смъртта на К. М. А. на 23.09.2006г.
С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 691 от 27.11.2008г.по в.гр.д. № 934 по описа за 2008г. на Пловдивски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.