О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
София, 07.10.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 394 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. Д. Х. срещу Решението № 1 от 05.01.2009 год. по гр.д. № 1476/2008 год. на Пловдивския окръжен съд.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, процесуалният представител на касатора е мотивирал тезата си за допускане на касационно обжалване с посочване на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Настоящият съдебен състав счита, че липсва основание за допускане на касационен контрол поради следното:
Въззивното решение е постановено по жалбата на Г. Х. срещу решението от 17.03.2008 год. по гр.д. № 2962/2007 год. на Пловдивския районен съд с което е бил отхвърлен предявеният от нея срещу „Автотранс-2000″О. иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД а заплащане на сумата 6610 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата 15000 лв., както и разноски в размер на 400 лв.
В резултат на ПТП, на 07.10.2003 год. Х. е претърпяла тежко телесно увреждане. Виновният за произшествието водач на автобус „Икарус“ в рамките на наказателното производство и на основание предявен граждански иск е осъден с влязла в сила да и заплати сумата 15000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта, както и 400 лв. разноски в наказателното производство. Издаден е изпълнителен лист срещу делинквента. По искане на взискателя изпълнението било насочено срещу ЗПАД“Булстрад“ – застраховател на работодателя на виновния водач („Автотранс-2000″ООД) по риска „Гражданска отговорност“. Твърдението по исковата молба на Х. е, че застрахователят и е изплатил само сумата по главницата, но не и обезщетението за забава от датата на деликта и присъдените разноски. Поради това претенцията за присъждане на обезщетението и разноските е предявена по съдебен ред, но срещу работодателя на делинквента.
Като съществен за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, пълномощникът на Х. е посочил въпроса за липсата на практика по множество казуси, произтичащи от позоваването на застрахователите на К. за застраховането при отказ за заплащане на обезщетение за забава и разноски.
Въпросът за границите на отговорността на застрахователя, встъпва ли той във всички задължения на делинквента вкл. и присъденото с влязъл в сила съдебен акт обезщетение за забава действително би бил съществен и от значение за точното прилагане на К. на застраховането, но той няма връзка с конкретния спор, доколкото ЗПАД“Булстрад“ не е страна по него. Той няма отношение и към гаранционната отговорност на работодателя по чл.49 ЗЗД, доколкото обезщетението за забава вече е присъдено в полза на Х. и се дължи от делинквента. Дори да би се приело, че гаранционната отговорност по плащането му е на неговия работодател, то би се касаело до спор с друга правна квалификация и други страни.
За да е налице предпоставката по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, би следвало да е налице не просто материалноправен или процесуалноправен въпрос по който липсва установена съдебна практика или произнасянето по него би довело до нова или различна аргументация, но да е налице и втората кумулативна предпоставка – произнасянето по този въпрос да е обуславящо изхода по конкретния спор.
Тези предпоставки в случая не са налице, поради което липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1 от 05.01.2009 год. по гр.д. № 1476/2008 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.