2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
гр. София, 16.09. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 5311 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника по делото Г.срещу определение № 380/13.06.2013 г., постановено по частно гр. дело № 234/2013 г. на Сливенския окръжен съд. С него е върната частната касационна жалба, подадена от същия жалбоподател срещу постановеното по същото частно гр. дело, определение № 289/23.04.2013 г., с което е потвърдено определение № 646/28.02.2013 г., постановено по гр. дело № 5757/2012 г. на Сливенския районен съд. С последното е отхвърлено възражението на жалбоподателя за неподведомственост на гражданския съд на производството (спора) по същото първоинстанционно гр. дело.
За да постанови обжалваното определение № 380/13.06.2013 г., въззивният съд е приел, че частната касационна жалба следва да бъде върната на жалбоподателя на две основания: На първо място – съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ГПК, на касационен контрол подлежат определенията, с които е прекратено производството пред сезирания съд, но не и тези, с които спорът е приет за разглеждане и е отхвърлено възражението за неподведомственост. На второ място – тъй като в случая са предявени обективно кумулативно съединени искове, цената на всеки от които е под 5 000 лв., поради което, съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 4, във вр. с чл. 280, ал. 2 от ГПК, атакуваното с частната касационна жалба определение на въззивния съд също не подлежи на касационно обжалване.
Частната жалба, по която е образувано настоящото частно производство пред ВКС, е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение № 380/13.06.2013 г. Поддържа се, че окръжният съд неправилно е преградил решаването на спора за подведомственост на делото и не е допуснал той да бъде разгледан от ВКС, тъй като този спор е от съществено значение за развитието на правото и е от компетентността на ВКС съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, поради което е следвало да се допусне до разглеждане от следващата – касационната съдебна инстанция. В тази насока – за наличие в случая на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, са изложени подробни съображения. Жалбоподателят е направил и искане за спиране на производството пред районния съд до произнасянето на ВКС по разглежданата частна жалба.
Ответникът по частната жалба – ищецът по делото Г. И. М., в отговора си излага становище и подробни съображения за неоснователност на жалбата; претендира и присъждане на разноските за заплащане на адвокатско възнаграждение за настоящото частно производство.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Върнатата от въззивния съд частна касационна жалба е процесуално недопустима и на двете посочени в обжалваното определение основания. Атакуваното с нея определение № 289/23.04.2013 г. не попада в никоя от хипотезите на чл. 274, ал. 3 от ГПК, при които е допустимо касационното обжалване. В случая не е налице нито преграждане на по-нататъшното развитие на производството по делото, нито е разрешен спор по същество в рамките на относително самостоятелно съдебно производство. Освен това, пред първоинстанционния съд по делото са предявени обективно кумулативно съединени искове, цената на всеки от които е под 5 000 лв., поради което, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, решението по делото не би подлежало на касационно обжалване, а съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК – и въззивните определения по делото (дори те да попадат в хипотезите на чл. 274, ал. 3 от ГПК) не подлежат на касационно обжалване.
Доводите в частната жалба на жалбоподателя за неправилност на обжалваното определение са напълно несъстоятелни. Въпросът дали е налице или не допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК може да бъде поставян и разгледан от ВКС единствено ако частната касационна жалба е процесуално допустима, и конкретно в случая – ако обжалваното с подадената от жалбоподателя частна касационна жалба определение попадаше в някоя от хипотезите на чл. 274, ал. 3 от ГПК и ако не беше налице процесуалната пречка по чл. 274, ал. 4 от ГПК. Поради това, преценката дали следва да бъде допуснато касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК няма никакво отношение към процесуалната допустимост на върнатата на жалбоподателя частна касационна жалба и тази преценка няма място в настоящото частно производство пред ВКС.
По горните съображения, обжалваното определение № 380/13.06.2013 г. на въззивния съд, като валидно, процесуално допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.
Направеното от жалбоподателя искане за спиране на първоинстанционното произвоство по делото до приключването на настоящото частно производство пред ВКС, освен че е от компетентността на районния съд, е и напълно безпредметно, тъй като първоинстанционният съд е отложил делото за разглеждане след приключване на частното производство пред въззивния съд, а и освен това първоинстанционното дело е приложено в цялост по настоящото и е и физически невъзможно то да бъде разгледано от районния съд преди да му бъде върнато.
Направеното от ответника по жалбата (ищеца) искане за присъждане на разноските за настоящото частно производство пред ВКС също е от компетентността на районния съд, който следва да се произнесе по него съобразно крайния изход на материалноправния спор по делото.
По горните съображения ВКС не дължи произнасяне по тези две искания на страните. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 380/13.06.2013 г., постановено по частно гр. дело № 234/2013 г. на Сливенския окръжен съд;
ВРЪЩА делото на Сливенския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.