2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
София, 17.04.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1629/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на М. Ц. М. ,Ц. Й. Д. и А. Д. чрез адв. С. К. срещу решение №218от 19.07.2011г. по гр.дело № 255/2011г. на Великотърновски апелативен съд , с което е потвърдено решение №40 от 17.03.2011г на Великотълновски окръжен съд , срещу касаторите уважен е иск по чл. 135 от ЗЗД за относителна недействителност на договор за покупко- продажба на недвижим имот , по отношение на кредитора Б. П. Б.
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане ,като въпроси се поставят поддържаните от ответниците възражения по основанието на иска -дали ищецът е кредитор с действително вземане е какво е съдържанието на това понятие ,при положение че същият се е снабдил с една оборима заповед за изпълнение ,която не се ползва с пресъдено нещо , не следва ли да се разграничават действително от мнимо вземане .Изтъква се основанието по чл. 280 ал.-1 т.3 ГПК ,тъй като в практиката не е изяснено понятието „действително вземане на кредитор”
В писмен отговор ответникът Б. П. Б. изтъква ,че изложението не съдържа обосновка на правен въпрос .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Поставения въпрос в изложението, обемащ няколкото свързано формулирани въпроси във връзка с качеството на кредитор и неговото положително установяване ,както и във връзка с възраженията на ответниците по иска в процеса по чл. 135 от ЗЗД ,включително правоотричащите , е намерил разрешение в практиката на ВКС по реда на чл. 290 вр чл. 291 от ГПК и постановеното от въззивния съд решение не противоречи на тази практика . С решение №328/2010г по гр.д№ 879/2009г на ІІІ г.о на ВКС бе обобщено,че поискалият отмяната по чл. 135 от ЗЗД , има за задача да установи само качеството си на кредитор, като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си ,от които черпи правен интерес. Качество на кредитор не може да бъде отречено в иницирания от тази страна процес, поради възражения , които намалилият своето имущество длъжник би имал във връзка със съдържанието на облигационното отношение между него и ищеца, или неговото съществуване,предвид инцидентно изтъквани пороци на изпълнителното основание.Възражения от подобно естество са неотносими към спора по чл. 135 ал.1 от ЗЗД, съответно не следва съдът да ги приема и решава инцидентно в този процес , щом те не засягат материалното право да се иска отмяна на увреждащата сделка. В случая вземането на кредитора ,за което е налице заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и има образувано изпълнително дело ,са оспорвани от ответниците по иска ,но няма данни вземането по изпълнителния лист да е оспорвано по реда на чл. 422 ГПК .При този интерес за ищеца , въззивният съд е приел обстоятелствата за установяващи качеството му на кредитор в съответствие с цитираната трайно установена практика и не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №218от 19.07.2011г. по гр.дело № 255/2011г. на Великотърновски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .