5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
гр.София, 19.05.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 828 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 549 от 14.11.2014 г., постановено по в. гр. д. № 657 по описа за 2014 г. на Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение, ІV граждански състав, в частта, с която е потвърдено решение № 753 от 20.05.2014 г. по гр. д. № 2919 по описа за 2014 г. на Плевенския районен съд за осъждане на касатора да заплати на Д. Т. А. на основание чл.200 от КТ сумата 12 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от станала на 12.12.2011 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.12.2011 г. до окончателното и изплащане.
Касаторът твърди, че решението на Плевенския окръжен съд в обжалваната част е неправилно, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т. 1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Следва ли съдът да вземе предвид всички обстоятелства и да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди? По този въпрос според касатора обжалваното решение противоречи на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и на решение № 136 от 1.3.2012 г. по гр. д. № 414 по описа за 2010 г. на ІІІ ГО на ВКС.
2. Влязлото в сила експертно решение на ТЕЛК задължително ли е за съда относно наличието на общо заболяване? По въпроса решението на Плевенския окръжен съд противоречи на решение № 42 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 267 от 2011 г. на ІV ГО на ВКС.
3. Какъв е начинът, по който се определя размерът на обезщетението и кои са релевантните обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид и какво включва съдържанието на понятието „груба небрежност” по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ. Обжалваното решение не съответства по този въпрос на решения № 202 от 12.12.2014 г. по гр.д. № 1298 от 2014 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 350 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1382 по описа за 2010 г. на ІV ГО на ВКС, № 302 от 7.10.2013 г. по гр. д. № 3248 по описа за 2013 г. на ІV ГО на ВКС, № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387 от 2010 г. на ІV ГО на ВКС.
4. При изрично възражение за допусната груба небрежност от страна на работника и искане да бъде намалено обезщетението, следва ли съдът да изложи мотиви във връзка с механизма на увреждането, за да отговори на въпроса налице ли е груба небрежност? Решението на Пловдивския окръжен съд противоречи по въпроса на решение № 18 от 8.02.2012 г. по гр. д. № 434 от 2011 г. на ІІІ ГО на ВКС.
5. Задължен ли е въззивният съд да изготви собствени мотиви и може ли да препрати изцяло към мотивите на първоинстанционния съд, когато те са непълни? Налице е противоречие между обжалваното решение и т.19 на ТР №1 от 4.01.2001 г. по гр. д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС и решение № 157 от 8.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ІІ ТО на ТК на ВКС.
6. Въпросът за определяне на обезщетението по справедливост се решава противоречиво от съдилищата. Касаторът твърди, че по този въпрос има противоречие между решение № 414 от 21.11.2012 г. по гр. д. № 1543/2011 г. на ІV ГО на ВКС и решение № 56 от 13.02.2014 г. по в. гр. д. № 1495 по описа за 2013 г. на Окръжен съд Стара Загора.
Ответникът по жалбата Д. А. Т. счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 450 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Д. Т. А. е изложил в исковата молба, че по време на работата му като кофражист за дружеството-касатор на 12.12.2011 г., при поставяне на конзоли и талпи за скелето на обект в [населено място] в Германия е паднал от височина 4,50 метра, в резултат на което е счупил десния си крак и дванадесетия гръбначен прешлен. Наложило се лечение посредством оперативна намеса и поставяне на метални детайли, което е било съпроводено със значителни болки и страдания. Ето защо е предявил иск срещу работодателя за заплащане на 20 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди. В отговора на исковата молба касаторът е повдигнал възражение за намаляване на обезщетението поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца заради допусната от него груба небрежност. Скелето, от което е паднал, е било сглобено от самия него. На второ място той е страдал от захарна болест, диабетна полиневропатия, двустранен синдром каналис карпалис, десностранна декомпресия на медианус декстра-епиневротомия, оперирана дясна ръка през 2010 г.-ретинокулотомия, което е видно от експертно решение № 2450 от 20.12.2012 г. Диабетната полиневропатия води до нарушение в координацията на движението, но работникът е скрил от работодателя своите заболявания. Ако работодателят е бил уведомен за тях, нямало да го остави да работи на тази длъжност и би му намерил по-подходяща дейност.
От показанията на свидетеля Томов се установява, че причина за откачането на скелето е разликата между техническите параметри на конзолите, които са стари, и новите платна, които се свързват с тези конзоли. Една от конзолите на скелето се е откачила и ищецът е паднал. Работодателят е доставил стари платна на обекта, а след предупреждението на работниците, че тези платна са некачествени техническият ръководител ги е заплашил, че ако не работят с тях, ще ги върне в България.
Вещите лица-медици са констатирали, че ищецът няма полиневропатия или ако има, тя е в начален стадий. Не е налице намалена чувствителност на краката и на ръцете, следователно невропатията не е причина за трудовата злополука.
При тези данни Плевенският районен съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в пълния предявен размер от 20 000 лв., а Плевенският окръжен съд го е намалил на 12 000 лв. Въззивният съд е приел, че не е доказана проявена груба небрежност от страна на ищеца при изграждане на скелето, от което е паднал, позовавайки се на показанията на свидетеля Томов. Съдът е основал своя извод и на медицинската експертиза, според която диабетната полиневропатия е била в начален стадий и не е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
Мотивите на въззивния съд съдържат както преценка на доказателствата, така и обсъждане на всички относими към спора обстоятелства, включително във връзка с възражението на касатора за съпричиняване от страна на ищеца Препращането в тези мотиви към показанията на свидетеля Томов представлява всъщност изложение на приетия от въззивния съд механизъм на увреждането. Съдът е приел за достоверна изложената в тези показания причина за злополуката-доставените от работодателя стари платна за скелето, като е констатирал, че не е налице груба небрежност от страна на работника. Ето защо по първия, четвъртия и петия въпрос на касатора няма противоречие между обжалваното решение и цитираната практика на ВКС, поради което по тези въпроси касационно обжалване не следва да се допуска.
За да приеме, че заболяването на ищеца от диабетната полиневропатия не е допринесло за съпричиняване на вредоносния резултат, въззивният съд действително се е позовал на съдебно-медицинската експертиза, но не е игнорирал, а е обсъдил и експертното решение на ТЕЛК. Формулираната във втория въпрос теза на касатора, че решението на ТЕЛК е задължително за съда за относно наличието на общо заболяване, е погрешна. В решение № 42 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 267 от 2011 г. на ІV ГО на ВКС, както и в другата задължителна практика на ВКС е прието въз основа на разпоредбите на чл.57 и следващите от Кодекса за социално осигуряване, че разпореждането на органа по чл.60, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, с което се признава или не се признава злополуката за трудова, или заболяването-за професионално представлява индивидуален административен акт относно наличието или липсата на трудова злополука или професионално заболяване и е официален удостоверителен документ за посочените в него факти. Следователно тази практика касае професионалното, а не общото заболяване и не е относима към случая. Констатацията в решението на ТЕЛК, че ищецът страда от общо заболяване няма никаква доказателствена стойност за установяване на причинна връзка между заболяването и причиняването на трудова злополука.
По третия въпрос на касатора също няма противоречие между обжалваното решение и цитираната съдебна практика. Принципното разрешение относно тълкуването на чл.201, ал.2 от КТ се съдържа в решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387 от 2010 г. на ІV ГО на ВКС, според което не всяко съпричиняване може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя, а само съпричиняване при допусната груба небрежност. Грубата небрежност е липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Тя е степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия/решение № 202 от 12.12.2014 г. по гр.д. № 1298 от 2014 г. на ІІІ ГО на ВКС/. В случая евентуално допуснатата от ищеца небрежност при сглобяване на скелето, от което е паднал, не може да се квалифицира като груба по смисъла на дадената по-горе дефиниция. Другите две цитирани от касатора съдебни решения нямат отношение към настоящия казус. Решение № 350 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1382 по описа за 2010 г. на ІV ГО на ВКС касае иск по чл.45 от ЗЗД за пътнотранспортно произшествие, причинено по непредпазливост, а не трудова злополука. В решение № 302 от 7.10.2013 г. по гр. д. № 3248 по описа за 2013 г. на ІV ГО на ВКС е обсъден случай на проява на груба небрежност, при която работникът сам се е поставил в състояние на повишен риск, пристъпвайки към отрязване на дървета без каска въпреки препоръката да си я постави.
Не може да се допусне касационно обжалване и по шестия въпрос на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като касаторът се позовава на противоречие между две решения, които не включват обжалваното решение, а за второто от тях, това на Старозагорския окръжен съд, няма данни за влизане в сила.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че по повдигнатите въпроси касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 549 от 14.11.2014 г., постановено по в. гр. д. № 657 по описа за 2014 г. на Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение, ІV граждански състав, в частта, с която е потвърдено решение № 753 от 20.05.2014 г. по гр. д. № 2919 по описа за 2014 г. на Плевенския районен съд за осъждане на [фирма] да заплати на Д. Т. А. на основание чл.200 от КТ сумата 12 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от станала на 12.12.2011 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.12.2011 г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на Д. Т. А., ЕГН [ЕГН], сумата 450/четиристотин и петдесет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: