Определение №548 от 27.11.2017 по гр. дело №2196/2196 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548

София, 27.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2196 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 46 от 17.02.17 г. по в. гр. д. № 1459/16 г. на Старозагорския окръжен съд е потвърдено решение № 924/20.10.16 г. по гр. д. № 6065/13 г. на Старозагорския районен съд, с което по реда на чл.353 ГПК са разпределени допуснатите до делба земеделски земи и гори между съделителите Т. Г. А., К. П. К. и П. А. С., като съделителите П. С., действащ чрез настойника си З. К. С., и Т. А. са осъдени да заплатят на К. П. К. съответно сумите от 25,00 лв. и 18,00 лв. за уравнение на дела му.
Въззивният съд е приел, че делбата не може да се извърши чрез теглене на жребий, тъй като дяловете на съделителите са различни. Проект за разпределение на имотите в три дяла е изготвен с помощта на вещо лице, което е съобразило квотите на съделителите и е определило пазарната цена на имотите. Като неоспорено, заключението е прието от районния съд и са дадени указания за изменение на плана за земеразделяне по вариант 1 от експертизата. Страните изрично в съдебно заседание на 20.09.2016г. са изразили съгласието си за разпределяне на имотите съобразно предложения вариант 1 от заключението, като никоя от тях не е възразила срещу определените цени на недвижимите имоти.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от К. П. К.. Той поддържа, че съдът е трябвало да тегли жребий, като групира неговия дял с този на другия ответник П. А. С.. Счита, че съдът не е обосновал избора си на способ за извършване на делбата и не е съставил окончателен разделителен протокол. Оспорва стойността на дяловете, като поддържа, че имотите не са оценени по действителната им стойност. Обосновава приложението на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК с противоречие между въззивното решение и решение № 96 от 27.01.2017г. на Районен съд – Стара Загора. Поддържа също становище за нищожност и недопустимост на въззивното решение.
Ответникът в производството Т. Г. А. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, а по същество въззивното решение е правилно.
Ответникът П. А. С. не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивен съд по иск за делба, по който не е налице пречка по чл. 280, ал. 2 ГПК за разглеждане на жалбата.
Неоснователни са оплакванията за нищожност и недопустимост на въззивното решение. Решението е постановено от законен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, при спазени изисквания за писмена форма и полагане на подписи и е в съответствие със заявеното искане.
Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване
В изложението към касационната жалба не се съдържа правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на обуславящия правен въпрос, разрешен в обжалваното решение; ВКС не е задължен да извежда въпроса от изложението, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Освен това липсва противоречие между обжалваното въззивно решение и посоченото от жалбоподателя решение. С него са разрешени различни въпроси – същото е постановено в производството по делба в първа фаза, в която предмет на обсъждане е наличието на съсобственост по отношение на конкретни имоти и между кои лица. По настоящото дело тези въпроси са решени с влязлото в сила решение № 868/23.07.2014г. и са неотносими към фазата на извършване на делбата, поради което няма противоречие между представеното и обжалваното решение на Старозагорския окръжен съд, съответно – не възниква основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Правният въпрос за предпоставките, при които се прилага чл. 353 ГПК /чл. 292 от ГПК (отм.)/, е определящ за изхода на делото в частта за начина на извършване на делбата. По този въпрос обаче въззивното решение е съобразено със задължителната практика на ВС и ВКС.
В т. 13 на ППВС № 4/64 г. е посочено, че способът на чл. 292 от ГПК (отм.) се прилага само тогава, когато за всеки от съделителите има реален дял от общия имот и когато тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно. Случаите, в които тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно, са разгледани в т. 5 „б“ на ППВС № 7/1973 г., а в б. „а“ е посочено, че разделителен протокол се съставя тогава, когато ще се тегли жребий. По конкретното дело съделителите са трима, с различни квоти. Поставяне на общ дял на няколко съделители може да стане или при изрично тяхно съгласие, или когато делбата се извършва по колена. Тези две предпоставки в случая не са налице. Следователно съдът е преценил, че са налице предпоставките на чл. 353 от ГПК /чл. 292 от ГПК (отм.) в съответствие с т. 5, б. „б“ от ППВС № 7/1973 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №46/17.02.17г. по гр. д. № 1459/16 г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top