О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№548
гр.София, 04.12.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 527/2012 г.
Производството е по чл.274, ал. 1, т.1 и ал.2, предл.второ във връзка с чл.248 и чл. 307, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 25245 от 05.10.2012 г. на Т. И. Г. и С. К. Г. от [населено място], срещу определение № 386 от 21.09.2012 г. по ч.гр.д.№ 433/2012 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е потвърдено определение № 65 от 15.02.2012 г. по гр.д.№ 56/2012 г. на същия съд, ІІ г.о. и е оставена без разглеждане частната жалба срещу определение № 222 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 1113/2010 г. на ВКС, І г.о.
Поддържат се оплаквания за нарушение на чл.248, ал.1 ГПК-молбата за допълване или изменение на определение № 226 от 14.03.2011 г. по гр.д.№ 1113/2010 г. на ВКС, І г.о. в частта му за разноските била подадена 66 дни след влизането му в сила, а и съдът вече се бил произнесъл с определението по въпроса за разноските съгласно чл.81 ГПК. Според жалбоподателите, неправилно се допускат и признават разноски въз основа на разписка, която не е удостоверяващ документ за действително плащане на адвокатски хонорар, какъвто е договорът за правна защита и съдействие.
Поискано е да бъдат отменени: определение № 222 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 1113/2010 г. на ВКС, І г.о., определение № 65 от 15.02.2012 г. по гр.д.№ 56/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. и определение № 386 от 21.09.2012 г. по ч.гр.д.№ 433/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. и да бъдат осъдени ответниците да възстановят сумата 45 лева държавни такси, ведно с лихвите от постановяване на определение № 222 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 1113/2010 г. на ВКС, І г.о., а районният съдия на Варненския районен съд, 30-ти състав да бъде задължен да издаде обратни изпълнителни листове за посочените определения на ВКС.
Ответниците по частната жалба Н. Г. М. и Т. Н. С. от [населено място] са на становище, че същата е процесуално недопустима, а по същество, че оплакванията са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че в частта, с която се атакува определение № 386 от 21.09.2012 г. по ч.гр.д.№ 433/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. в частта, с която е потвърдено определение № 65 от 15.02.2012 г. по гр.д.№ 56/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. , частната жалба с вх. № 25245/05.10.2012 г. е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. С определение № 65 от 15.02.2012 г. по гр.д.№ 56/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. е била оставена без разглеждане като процесуално недопустима молба вх.№ 190 от 05.01.2012 г. на Т. И. Г. и С. К. Г. за отмяна по чл.303, ал.1, т.т.1,2 и 5 ГПК на влязло в сила определение № 222 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 1113/2010 г. на ВКС, І го.., с което по реда на чл.248 ГПК и на основание чл.78, ал.2 във връзка с чл.80 ГПК молителите /сега частни жалбоподатели/ са били осъдени да заплатят на Н. Г. М. деловодни разноски за производството по чл. 288 ГПК. Със сега обжалваното определение съставът на ВКС, ІІ г.о. приел, че молбата за отмяна правилно е оставена без разглеждане, тъй като определението, с което страната е била осъдена да заплати съдебни разноски, не е от категорията съдебни актове, визирани в чл.303 ГПК.
Определенията на Върховния касационен съд, по чл.307 ГПК, с които се оставят без разглеждане и се прекратява производството по молби за отмяна на влезли в сила решения или определения по чл.303 и сл.ГПК подлежат на обжалване само на една инстанция, т.е. пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд. Определението на този тричленен състав, с което потвърждава прекратителното определение, не подлежи на обжалване с частна жалба . С произнасянето на определение № 386 от 21.09.2012 г. по ч.гр.д.№ 433/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е потвърдено определение № 65 от 15.02.2012 г. по гр.д.№ 56/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. инстанционният контрол е изчерпан.
В частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба срещу определение № 222 от 13.07.2011 по гр.д.№ 113/2010 г. на ВКС, І г.о. обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съставът на Върховния касационен съд, ІІ г.о. правилно е приел, че определение № 222 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 1113/2010 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК, е подлежало на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на ВКС /чл.248, ал. 3 във връзка с чл.275, ал.1 ГПК/. В случая, няма данни относно датата, на която определението е било съобщено на частните жалбоподатели, но е несъмнено, че същите са узнали за него не по-късно от 05.01.2012 г., на която дата са подали молба за отмяната му по реда на чл.303, ал.1, т.т.1,2 и 5 ГПК, въз основа на която е било образувано гр.д.№ 56/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. Частната жалба срещу определението обаче е подадена на 27.07.2012 г. след като е изтекъл преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал.1 ГПК и правото на обжалване е било погасено.
С оглед изхода на настоящото частно производство, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по частната жалба Н. Г. М. сумата 150 лева разноски за адвокатско възнаграждение съобразно договора за правна защита и съдействие от 23.10.2012 г. и представения списък по чл.80 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 386 от 21.09.2012 г. по ч.гр.д.№ 433/2012 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба срещу определение № 222 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 1113/2010 г. на Върховния касационен съд, І г.о.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 25245 от 05.10.2012 г. на Т. И. Г. и С. К. Г. срещу определение № 386 от 21.09.2012 г. по ч.гр.д.№ 433/2012 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о. в частта, с която е потвърдено определение № 65 от 15.02.2012 г. по гр.д.№ 56/2012 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
ОСЪЖДА Т. И. Г. ЕГН [ЕГН] и С. К. Г., ЕГН [ЕГН], и двамата на адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на Н. Г. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] сумата 150 /сто и петдесет/ лева разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото частно производство.
В частта, с която се оставя без разглеждане частната жалба, определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на гражданската колегия на Върховния касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: