Определение №548 от 41746 по гр. дело №560/560 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 548

ГР. С.,17.04.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.04.14 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №560/14 г., за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. З. срещу въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил по гр.д. №158/13 г. и по допускане на обжалването . С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното, с което е отхвърлен искът на касаторката срещу [община] с пр. осн. чл.59 ЗЗД, и производството по иска е прекратено, поради неотстранени нередовности на исковата молба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, цитирана в изложението към жалбата, относно задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви за спора. Оспорва се констатацията на въззивния съд, обосновала извода за нередовност на исковата молба, а именно: че ищцата не е посочила, въпреки дадените й неколкократно от съда при оставяне на исковата молба без движение възможности, дали претендира обезщетение по чл.18 от З. / отм./ или някакво друго обезщетение, като и в двата случая следва да изложи фактическите основания на претенцията си и свързан с тях ясен и точен петитум.
Постановеното от въззивния съд решение за прекратяване на производството, след като констатираната нередовност на исковата молба, е останала неотстранена, въпреки оставянето й без движение и от въззивния съд – ТР №1/01 г., т.4, не противоречи на практиката на ВКС, вкл. сочената с изложението на касаторката.
Ищцата – и това е видно и от касационната й жалба, не е уточнила претенцията си пред инстанциите по същество на спора, въпреки дадената й възможност за това. Пред първоинстанционния съд е заявила, че претендира равностойността на притежавания от нея дял в реализираната от ответната община приватизационна продажба, възлизащ на 6 ,956 дка регулирана площ, включена в активите на Е. – общинска собственост и искът й е квалифициран по чл.59 ЗЗД. След това е заявила, че предпочита обезщетение с равностойна земя, а в касационната жалба е посочено, че претендираното обезщетение е по чл.10б ЗСПЗЗ, като съдът не е изяснил дали не е налице висяща процедура за признаването и определянето му пред ПК /никъде пред съда по същество ищцата не се е позовала на такава процедура, която сочи и на друг ред за разглеждане на искането й за обезщетение/. Наред с това по делото има твърдения и данни, че искането за обезщетение е предявено и уважено по реда на чл.18 от З., отм., но ответната община не е съобщила приватизационната оценка по реда на ал.3 на ищцата.
При тези данни по делото изводът на въззивния съд за неотстранена нередовност на исковата молба, като абсолютна пречка за разглеждането й, съответства на практиката на ВКС, вкл. цитираната в изложението – не са посочени ясно, точно и последователно фактите, от които произтича претендираното право и в какво се състои искането – р. по гр.д. №473/10 г. на трето г.о. Искането следва да е коректно формулирано, а когато се иска защита на имуществено оценяеми права, следва да е посочена цена на иска – р. по гр.д. №1080/10 г. на трето г.о. Неяснотите и противоречията в исковата молба се отстраняват с оставянето й без движение с указания към ищеца / р. по гр.д. №1269/09 г. на четвърто г.о./, както са направили в случая първоинстанционният и въззивният съд. Въпреки указанията им обаче, исковата молба е останала нередовна до степен да не може да се определи характерът на претенцията и съответно – редът за разглеждането й.
С. основание за допускане на обжалването не е налице и ВКС на РБ, трето гр. отд.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил по гр.д. №158/13 г. от 14.10.13 г.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top