3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
Гр.София, 15.07.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3064 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Баскетболен професионален клуб Академик – София”, [населено място] срещу решение № 1120/23.05.14г., постановено по т.д.№ 4364/13г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 1279/18.07.13г. по т.д.№ 1905/12г. на Софийския градски съд и касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 42878.40 лв., представляваща дължима и неплатена цена за предоставени спортни услуги по договор от 30.08.10г. за периода месец ноември 2010г – месец юни 2011г. и сумата от 4727.91 лв. – обезщетение в размер на законните лихви за забава.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че според чл.2, ал.2, т.5 ЗДС имотите от национално значение, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности, са публична държавна собственост, а процесният имот, включен в спортен комплекс „Академик”, е част от активите на [фирма] и представлява спортен обект и съоръжение по смисъла на чл.47а, ал.3 ЗФВС. Решаващият състав е съпоставил разпоредбите на чл.73, ал.1 и чл.74 ППЗФВС, според които спортните обекти могат да се отдават под наем на спортни клубове пряко или чрез конкурс, с т.30 на П..1 и т.20 на П..1 ПЗР на ЗФВС, съдържащи дефиниции на „спортни обекти и съоръжения” и на „спортни услуги”. На база на изброяването на спортните услуги, след които е и предоставяне на спортни обекти и съоръжения за спортни занимания, е прието, че сключеният между страните договор е за предоставяне на спортни услуги, а не договор за наем. Решаващият състав е направил и съпоставка с договора за наем с оглед на констатираните специфики на процесния договор – липсата на фактическа власт на наемателя предвид на почасовото ползване, точно фиксирания график и задължението на дружеството за осигуряване на цялостното организационно-техническо обслужване на базата за спортните тренировки на сдружението.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касаторът въвежда всички основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, без да е формулирал правен въпрос по смисъла на посочената норма. Оплакванията са изцяло относно неправилност на въззивното решение, с което е прието, че сключеният между страните договор няма характеристиките на договор за наем. Опит на поставяне на правен въпрос е направен при позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като: „въпросът за природата на договора за наем”. Този въпрос е общ и теоретичен и е поставен извън контекста на спора. Независимо от това, ако формулировката се обвърже с довода, че сключеният между страните договор е нищожен, поради неизпълнението на реда по чл.17, ал.2 на Правилника за реда за упражняване на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, то въпросът дали договорът между страните има характеристиките на договор за наем, би бил от значение. От друга страна, въззивният съд е приложил специалния закон – ЗФВС и ППЗФВС относно предоставянето на спортни услуги и различната му уредба в сравнение с правилата за отдаването под наем, на които се позовава касаторът. Посоченият ред е съобщен от ищеца в допълнителната искова молба и ответникът не е направил конкретни възражения в допълнителния отговор.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1120/23.05.14г., постановено по т.д.№ 4364/13г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.