1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
гр. София, 06.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на тридесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Б. Б.
П. Х.
изслуша докладваното от съдия Татяна Върбанова
т.д. № 3478/2015 год.
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, касационна жалба срещу решение № 1407/15.07.2015г. по в.гр.д. № 1398/2015г. от Окръжен съд – Варна, с което след отмяна на решение № 1163 от 09.03.2015 г. по гр.д.- № 5849/2014 г. на Районен съд – Варна, 41 състав, е отхвърлен искът на касатора против [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] за заплащане на сумата от 22500 лв. – частичен иск от общо 32 546 лв., съставляваща обезщетение за претърпени от ищеца вреди в резултат на забавата на ответника за сключване на договор за изкупуване на ел.енергия на основание чл.31 от ЗЕВИ, изразяващи се в пропуснати ползи от непроизведено и неизкупено количество електроенергия за периода 26.04.2013 г. – 22.10.2013 г., ведно със законната лихва от 21.12.2013 г., като в полза на ответника са присъдени разноски по делото.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивното решение, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че цената по договора за изкупуване на ел.енергия не подлежи но договаряне между страните, тъй като тя се определя от закона, а именно по преференциалната цена, определена от ДКЕВР към датата на въвеждане в експлоатация на енергийния обект. Обстоятелството, че цената не подлежи на договаряне между страните, според касатора води до извод за недобросъвестно поведение на „Енерго-Про- Продажби” за исковия период от време.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано но следните въпроси: 1.Следва ли да се приеме,че ДКЕВР (към 2013г.), в рамките на правомощията си по ЗЕВИ, може да определя приложимото си решение, касаещо цената на ел.енергията от В.; 2.Задължително ли е становището на Комисията, произнесено с решение – за приложимото решение за цената на изкупуване, по повод сезиране от един производител, за всички други производители и за „Енерго – Про Продажби“; 3.Необходима ли е била в процеса по сключване на окончателен договор намесата на държавен орган, който да тълкува легалната дефиниция на понятието „обект за производство“ по смисъла на §1 т.23 от ДР на ЗЕ и на това „въвеждане в експлоатация“ с разрешение за ползване, издадено на основание чл.222, ал.1 т.8 и чл.177, ал.2 от ЗУТ и на чл.17, ал.1, т.1 от Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти; 4. Има ли законова обосновка предложението за сключване на договор за изкупуване, отправено до „Енерго – Про Продажби“ на цена, несъответстваща на решението на ДКЕВР към момента на въвеждане в експлоатация на обекта за производство, съобразно разрешението за ползване. Може ли да се счете, че предложения за цена, несъобразена с уредени със закон правила, е недобросъвестно поведение; 5. След като договорът е сключен на първоначално предложената от дружеството цена, съответстваща на определената с решение на Комисията, съобразно момента на въвеждане в експлоатация на обекта за производство и в него е прието, че влиза в сила от този момент, имало ли е – основана на закона, логиката и добросъвестността – пречка да бъде сключен незабавно след договора за достъп и възможността за начало на реално производство на ел.енергия; 6. Причинена ли е на дружеството щета от отложеното начало на изкупуване, съобразно приложимата по закон цена за количества, определени конкретно по научни методи с експертизата; 7. Длъжен ли е въззивният съд да даде указания на страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Касаторът поддържа допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – по въпрос № 7, с позоваване на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а по останалите въпроси – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касация, по изложени в писмен отговор подробни съображения, а по същество счита жалбата за неоснователна, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Окръжен съд – Варна е приел, че дружеството – касатор, като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници – фотоволтаична електроцентрала в [населено място], [община], има сключен с [фирма] договор за присъединяване от 20.10.2010 г. , както и договор за достъп до електроразпределителната мрежа, сключен на 19.04.2013 г. с [фирма] – В., след издадени разрешения за ползване от 25.06.2012 г. на „Фотоволтаична електроцентрала и прозирна ограда и кабелни линии НН на фотоволтаична електроцентрала и от 28.12.2012 г. – за присъединителните съоръжения – бетонен комплектен трасформаторен пост и кабелни линии СрН и НН. Към датата на първото разрешение за ползване е действало Решение на ДКЕВР № Ц-18 от 20.06.2011 г., определящо цена за изкупуване на ел.енергията на цена 576.41 лв/мВтч, а към датата на второто разрешение за ползване – Решение № Ц-29/29.08.2012 г., с което в т.6 е определена значително по-ниска цена на изкупуване на ел.енергията – 142.13 лв/мВтч. Искането за сключване на договор за изкупуване е подадено от ищеца /сега касатор/ на 28.06.2012 г., като между страните е била разменена кореспонднция както във връзка с необходимите документи за сключване на такъв договор, вкл. и договор за достъп, така и във връзка с несъгласието на ответника с цената за изкупуване. Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем източник страните са сключили на 22.10.2013 год.
Въз основа на извършената самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, решаващият състав, съобразявайки приложимата нормативна уредба, е извел следните правни изводи: За регулиране на договорните отношения между страните, като основните елементи на договора за изкупуване се определят от КЕВР – цените на изкупуване, срока на договора и моментът, от който се счита, че е започнал да тече срока на договора. Страните нямат право на договаряне относно цена на изкупуване на ел.енергия, а сключването на договора следва да бъде осъществено по цени, определени от този държавен орган. В случая КЕВР е била сезирана да разреши въпроса досежно приложимата цена, което е станало с постановеното решение № Ж-211 от 27.09.2013 г. и едва от този момент може да се приеме, че общественият доставчик би изпаднал в забава да сключи договора при изрично определената от КЕВР преференциална цена. Счетено е обаче, че ответното дружество в разумен срок е предложило сключване на договор по посочената от КЕВР цена/по първото цитирано решение/, поради което е изведен извод за липса на недобросъвестност, което сочи на неоснователност на претендираната от ищеца преддоговорна отговорност за обезщетение по чл.12 ЗЗД. Според въззивния съд не е налице недобросъвестно поведение на ответника, а се касае до непостигнато съгласие относно цената по договора поради различна интерпретация на закона, което не може да бъде окачествено като недобросъвестно, респ. виновно поведение на нито една от страните, поради което искът е отхвърлен.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Първите три въпроса и част от четвъртия въпрос са фактологически обусловени от данните, съдържащи се в писмените доказателства, относими към преговорите на страните по делото и изразени несъгласия относно цената на изкупуване на ел.енергията. Затова тези въпроси не биха могли да бъдат квалифицирани като правни, по см. на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не налагат тълкуване на конкретна правна норма. Начинът, по който са формулирани тези въпроси, води до извод за тяхната относимост към поддържаните в жалбата основания за касиране и изразеното от касатора несъгласие с извършената от въззивния съд преценка на преддоговорното поведение на ответника по предявения иск. Правилността на тази преценка и на изведените от въззивния съд фактически и правни изводи е извън обхвата на производството по селекция на касационните жалби. В тази насока настоящият състав съобразява задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и ясното разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване от основанията по чл.281, т.3 ГПК
Въпрос № 5 и втората част от въпрос № 4 също не попадат в обхвата на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, т.к. са относими към правилността на извода на въззивната инстанция за липса на недобросъвестност от страна на ответника при водене на преговорите за сключване на договор за изкупуване на ел.енергия с ищеца. Този извод е изведен въз основа на конкретни факти по делото и е в рамките на вменената на съда правораздавателна дейност за преценка доколко поведението на страната-купувач би могло да се квалифицира като недобросъвестно по см. на чл.12 ЗЗД. Въпросите не касаят тълкуване на посочената материалноправна норма, която е ясна и няма данни, от които да се направи извод за необходимост от уеднаквяване на постановена по чл.12 ЗЗД съдебна практика.
Въпрос № 6 е относим към размера на претендираното от ищцовото дружество обезщетение за вреди и преценката на относимата към този размер съдебно-техническа експертиза. Начинът, по който е поставен въпросът, сочи на частична негова относимост към правилността на постановеното решение. Относно размера на претендираната щета, в атакуваното решение липсва произнасяне, тъй като искът е отхвърлен като неоснователен.
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос, касаещ правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад, или когато докладът е непълен или неточен, е намерил разрешение в т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая обаче не са въведени оплаквания или доводи от страните в рамките на въззивното производство, поради което не би могло да се счете, че са налице данни за отклонение от цитираното тълкувателно решение.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 1452 лв., съобразно приложените към списъка по чл.80 ГПК договор за правна защита и съдействие, фактура и кредитен превод.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1407/15.07.2015г. по в.гр.д. № 1398/2015г. от Окръжен съд – Варна. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 1452 /хиляда четиристотин петдесет и два/ лева разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: