О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
София,09.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
Е. Т.
изслуша докладваното от съдията А. С. гр.дело № 207/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. Т. Д. от[населено място] против определението от 23.07.2010 г. по ч.гр.д. № 4926/2009 г. на Софийски градски съд, VІ т.о., 8 с-в, с което е оставена без уважение частната му жалба против определението от 08.12.2008 г. по гр.д. № 16405/2006 г. на Софийски районен съд, 25 с-в, с което е прекратено производството по делото. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на определението.
Ответникът О. администрация на Област София не е изразил становище.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е потвърдил извода на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения от Л. Д. против О. администрация- обл.София иск за установяване неистинността по съдържание на акт за държавна собственост, като е изложил съображения, че този акт има само установително действие, а не правопораждащо, и когато засяга правото на трето лице, което изключва или е несъвместимо с титулярството на право на собственост на държавата върху същия имот, то следва да защити накърненото си материално право с отрицателен установителен иск за оспорване на удостовереното с акта право на собственост на държавата или с положителен за установяване по отношение на държавата, че то е собственик на актувания като държавен имот.
Частната жалба е постъпила в законния срок и е подадена от легитимирано лице.
Тъй като се касае за определение, попадащо в кръга на визираните в чл.274 ал.3 т.1 ГПК, разглеждането на частната жалба по същество от ВКС като трета инстанция е обусловено от наличие на предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. В приложеното изложение към частната жалба се сочат въпросите относно допустимостта да се прекрати делото след като е започнало и приключило разглеждането му и относно характера на акта за частна държавна собственост, оспорване на истинността му и правни последици, и се поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По смисъла на посочената разпоредба на касационно обжалване подлежат определенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. по въпрос, който касае приложението на правна норма, която е неясна и се нуждае от тълкуване, или по приложението на която няма съдебна практика. В случая не е налице такава хипотеза. Последователна и безпротиворечива е практиката на ВКС в смисъл, че актът за държавна собственост не създава права,т.е. няма конститутивен характер, а само констативен- с него се констатира право на собственост на държавата. Оспорването на тази констатация по същество представлява оспорване на право. Лицето, което претендира да притежава право на собственост върху актувания като държавен имот разполага с иск за собственост против държавата- положителен установителен или ревандикационен, взависимост от това дали то или държавата владее имота, или с отрицателен установителен иск против държавата за установяване несъществуването на право на собственост на държавата върху имота, когато друго материално право на лицето е накърнено. В производството по иска за собственост се извършва оборването на доказателствената сила на акта относно правото на собственост, а не чрез отделен иск. Последователна е и практиката на ВКС, че съдът е длъжен да следи за допустимостта на иска при всяко положение на делото, вкл. и преди да пристъпи към постановяване на решението, за да избегне постановяването на процесуално недопустимо решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 23.07.2010 г. по ч.гр.д. № 4926/2009 г. на Софийски градски съд, VІ т.о., 8 с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: