О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
София 28.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 380 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от С. И. П. и М. С. П.,Р. Т. А. и С. Г. А. от гр. С. против решение от 10.10.2008г.по в.гр.д. № 2* по описа за 2007г. на Софийски градски съд,с което е отменено решение от 30.07.2001г. по гр.д. № 490/1998г.на районен съд София-в частта,в която е отхвърлен предявения иск по чл.108 от ЗС и вместо това е постановено друго,с което той е уважен, като е признато за установено в отношенията между М на в. р. и С. И. П. и М. С. П.,че МВР е процесуален субституент на държавата и може да упражнява от свое име правата на негов собственик по отношение на следния недвижим имот-апартамент № 53,находящ се в гр. С. ж.к.”Красна поляна”бл.34/сега 334/вх.”В”ет.5 ап.531,състоящо се от две стаи,кухня и сервизни помещения,със застроена площ от 69.15кв.м.,който имот е частна държавна собственост,осъдени са С. И. П. и М. С. П. да предат в полза на МВР владението върху гореописания имот и е обезсилено решението в частта,досежно обратния иск, предявен по реда на чл.189 от ЗЗД от С. И. П. и М. С. П. срещу Р. Т. А. и С. Г. А. и е оставена без уважение частната жалба на МВР срещу частта от решението на СРС,което е прекратено производството досежно исковете по чл.26 ЗЗД и чл.97 от ГПК.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК-произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Липсва изрично формулиран съществен процесуално правен или материално правен въпрос. Изхождайки от изложението в подадената касационна жалба и приложените съдебни решения,на които се позовава касатора-настоящият съдебен състав счита,че такъв може да бъде формулиран и той е свързан с характера на издадените заповеди за настаняване № С* от 28.09.1995г.и № Д* от 19.02.1996г.за сключване на договор за продажба на процесното жилище. Според касатора тези заповеди са стабилни административни актове и независимо,че са издадени в противоречие с Наредба №8/93г.на МВР,те не са нищожни, а унищожаеми актове, които не подлежат на косвен съдебен контрол,тъй като страните по тях са били участници в административното производство,свързано с издаването им и в него са имали възможност да изложат възраженията си и да защитят правата си. Позовава се на Тълкувателно решение № 6/2005г.по гр.д. № 6/2005г.на ГК на ВКС, т.2 от Тълкувателно решение № 2/1991г. на ОСГК,както и на Решение № 205 от 26.03.2001г.по гр.д. № 795/00г.на ІІ г.о. на ВКС.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който оспорва и допустимостта, и основателността на подадената касационна жалба. От своя страна прилага множество решения на ВКС,постановени в идентични казуси,в които разрешението на спора съвпада с постановеното от въззивния съд.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови горепосоченото решение-въззивният съд е приел,че първата продажба на процесния имот,осъществена с договор от 27.02.1996г.между МВР и Р. Т. А. е нищожна, поради противоречието й с изискванията на чл.46 ал.2 и на чл.32 от Наредба №8/93г.на МВР за стопанисването,поддържането и продажбата на жилищния фонд на МВР/не е била налице жилищна нужда за купувача, за продавача договора е подписан от некомпетентен орган и е продадено жилище от резервния фонд без да са спазени предвидените условия /. Съдът е приел,че при констатирана нищожност на първата сделка и последващият договор за покупко-продажба не е породил желаните от страните вещно –транслативни последици. Имотът е останал в патримониума на държавата,поради което ответниците го държат без правно основание. На това основание и пред вид обстоятелството,че към момента на предявяване на иска –ответниците са упражнявали фактическата власт върху имота-е уважен иска по чл.108 от ЗС.
При тези данни –поставеният от касаторите въпрос за характера на заповедите за настаняване за сключване на първия договор за продажба на процесното жилище от 19.02.1996г.- е съществен,защото е свързан с преценката на правното основание, на което ответниците са държали имота към момента на предявяване на иска. Същият обаче не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната в касационната жалба практика на ВКС. Тълкувателни решения № 6/2005г. и № 2/1991г. на ОСГК са неприложими за конкретния казус, тъй като те са съотносими за осъществен косвен съдебен контрол по отношение на постановени административни актове,които имат преюдициално значение за спорното право,а посочените от касатора заповеди – не са такива. Още с т.1 б.”б”от ППВС № 4/1976г. е разяснено,че не са индивидуални административни актове тези,отнасящи се до гражданскоправни отношения,в които административният орган и заинтересованото лице имат положението на равнопоставени страни. Със заповед за настаняване № С* от 28.09.1995г. на МВР е създадено наемно правоотношение,т.е. такова по договор за наем. Отделно-въззивният съд е преценял тази заповед за настаняване само като елемент от фактическия състав на нищожната прехвърлителна сделка,като преценката на съда за нищожност не е свързана със законосъобразността на заповед № С* Основанието за нищожност на сделката е противоречие със закона и по-специално изложените доводи в мотивите на решението на съда са за допуснато нарушение на чл.46 ал.2 и на чл.32 от Наредба №8/93г.на МВР за стопанисването, поддържането и продажбата на жилищния фонд на МВР. Следователно постановената заповед за настаняване не е с преюдициално значение за нищожността на оспорената сделка.
Сходно е положението и относно другата, посочена от касатора заповед – № Д* от 19.02.1996г.за сключване на договор за продажба на процесното жилище. С тази заповед са финализирани поредица от взаимно свързани правни действия,осъществени на плоскостта на цитираната Наредба № 8/93г.,като всяко едно от тези действия няма самостоятелно значение. В този смисъл сама по себе си заповедта не е властнически акт на разпореждане,за да се твърди,че тя има характеристиките на индивидуален административен акт.
С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира,че въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС и не е налице посоченото основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 10.10.2008г.по в.гр.д. № 2* по описа за 2007г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.