4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
гр.София, 19.05.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 813 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. а. п. против решение № 2219 от 2.12.2014 г., постановено по гр. д. № 2606 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, четвърти състав, с което е отменено решение от 18.05.2014 г. по гр.д. № 13258 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, ГО, 9 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. И. М. срещу П. на Р.Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 2 000 лв. до 5 000 лв., постановено е друго, с което тази разлика е присъдена и е потвърдено решението в частта, с която П. е осъдена да заплати на Д. И. М. 2 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Касаторът С.а. п. твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1.За определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта. По този въпрос обжалваното решение противоречи на т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.
2. Обжалваното решение противоречи на т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, тъй като част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането.
3. Решението противоречи на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липса на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.
4. Въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди е решаван противоречиво от съдилищата. Налице е противоречие между обжалваното решение и решения № 14 от 10.02.2014 г. по гр. д. № 3706/2013 г. на ІV ГО на ВКС, № 27 от 11.03.2014 г. по гр. д. № 957/2012 г. на ІІІ ГО на ВКС и № 844 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 187/2011 г. на САС, ГК, ІV състав.
Ответникът по жалбата Д. И. М. счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът Д. И. М. е бил привлечен на 5.10.2006 г. като обвиняем за извършено престъпление по чл.152, ал.2, т.1 във връзка с ал.1, т.2 от НК-за изнасилване на непълнолетно лице, за което е бил оправдан с влязла в сила на 22.04.2011 г. присъда. Той е бил многократно осъждан за кражби и грабежи и през периода, в който срещу него се е водело наказателното производство по обвинението за изнасилване е бил задържан за други престъпления. Софийският апелативен съд е приел, че през периода, през който е продължавало производството по наказателното дело за изнасилване, спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража” за срок от 5.10.2006 г. до 11.09.2007 г., а мярката «домашен арест»-от 11.09. до 30.10.2007 г. Общо ограниченията за правото на свободно придвижване на подсъдимия, наложени поради обвинението в изнасилване, са продължили една година и двадесет и пет дни и за този период Прокуратурата дължи обезщетение в размер на 5 000 лв. за неимуществените вреди, които са в доказана причинна връзка с неиздържалото пред съда обвинение в изнасилване.
Така постановеното решение на въззивния съд съответства на указанията, дадени в раздел ІІ на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. относно определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди съобразно причинените на ищеца морални страдания. Ето защо по първия въпрос на П. на Р. Б. не може да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд.
Няма противоречие между обжалваното решение и т.3 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълкувателно гр. д. № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, според която държавата се освобождава от отговорността за вреди само ако единствена причина за увреждането е поведението на гражданина. В случая незаконосъобразните действия на прокуратурата по повдигане на обвинение в изнасилване са предизвикали причинените на ищеца неимуществени вреди от взетите мерки за неотклонение. Цитираната от касатора т.11 на същото тълкувателно решение няма отношение към случая, тъй като касае хипотезите на частично, а не на пълно оправдаване. Въззивният съд не е допуснал нарушение на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, понеже е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, за да достигне до правните изводи по съществото на спора, включително и за наличието на причинна връзка между обвинението и претърпените от ищеца неимуществени вреди. Ето защо по втория и третия въпрос на П. касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Няма причина да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- поради противоречие между обжалваното решение и други съдебни решения, постановени по аналогични случаи по отношение размера на неимуществените вреди. Определянето на размера на неимуществените вреди зависи не само от въздействието на наказателното производство, но и от характера и особеностите на засегнатата личност, поради което едни и същи обстоятелства могат да повлияят по различен начин на пострадалите. Затова присъждането на по-високо по размер обезщетение за вреди, причинени от наказателно производство за един и същ вид престъпление и с една и съща продължителност на различни лица се дължи на възприетата от съдилищата фактическа обстановка по отношение на въздействието на наказателното преследване върху пострадалия и не води до извода, че е налице противоречива съдебна практика по граждански дела по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Нещо повече-в конкретния случай представените от касатора съдебни решения дори не противоречат на обжалваното решение по отношение на размера на вредите с оглед продължителността на взетите мерки за неотклонение. В решение № 14 от 10.02.2014 г. по гр. д. № 3706/2013 г. на ІV ГО на ВКС обезщетението е намалено наполовина, тъй като пострадалият с поведението си е предизвикал налагането на мярката за неотклонение „задържане под стража”, каквото поведение липсва в настоящия случай. С решение № 27 от 11.03.2014 г. по гр. д. № 957/2012 г. на ІІІ ГО на ВКС е присъдено обезщетение от 2 000 лв., но за по-кратък период, през който е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. Решение № 844 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 187/2011 г. на САС, ГК, ІV състав, касае случай, при който с поведението си пострадалият е допринесъл за образуване на наказателното производство, а в настоящия казус такова съпричиняване липсва.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2219 от 2.12.2014 г., постановено по гр. д. № 2606 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, четвърти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: