3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
София., 06.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1945/2017 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 72 от 16.02.2017 г. по ч.т.д. № 48/2017 г. на Апелативен съд – Б., с което е потвърдено определение № 1356 от 19.12.2016 г. по т.д. № 226/2016 г. на Окръжен съд – Бургас. С първоинстанционното определение е допълнено постановеното по делото определение № 1279 от 29.11.2016 г. за прекратяване на производството поради оттегляне на предявения иск, като е осъдено ищцовото дружество да заплати на ответника – [фирма], [населено място] сумата 3 500 лв. разноски по делото.
Частният касатор поддържа доводи за неправилност на определението, предвид представянето на доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение едва с депозираната пред първата инстанция молба по чл.248 ГПК. Твърди се, че въззивният съд не се е произнесъл и по направеното с частната жалба възражение за липса на достоверна дата на договора за правна защита и съдействие, сключен от ответното дружество.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Следва ли извършените от ответника разходи във връзка с платено адвокатско възнаграждение да бъдат направени преди постановяване на определението за прекратяване на делото; 2. Дали частният документ се ползва с достоверна дата за третите лица, спрямо които той се противопоставя и 3. Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички наведени с жалбата доводи и възражения. Поддържа се допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на цитирана/ приложена практика на ВКС.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, поддържа, че липсват основания за допускане на касационно оплакване, а по същество твърди, че въззивното определение е правилно. Подробни съображения са развити в постъпил по реда на чл.276, ал.1 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди постановеното по реда на чл.248 ГПК определение на първата инстанция за присъждане на ответното дружество разноски по делото на основание чл.78, ал.4 ГПК, съдебният състав на Апелативен съд – Б. е приел, че искането за присъждане на разноски е направено от ответника с отговора на исковата молба, като последният не е бил длъжен да представи доказателства за направени разноски на етапа на размяна на книжа и преди първото по делото съдебно заседание, към който момент производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска.
Въззивният съд не е разгледал по същество възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено след подаване на отговор по молбата по чл.248 ГПК и в деня на обявяване на първоинстанционното определение.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
От формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси само първият от тях, съответно конкретизиран – с оглед допустимостта за представяне на доказателства за направени разноски след постановяване на определение за прекратяване на производството по делото поради оттегляне на иска, попада в приложното поле на основния селективен критерий. По този въпрос е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в множество определения по чл.274, ал.3 ГПК – така например, определение по гр.д. № 102/2012 г., ІІ г.о., определение по ч.т.д. № 352/2009 г.,І т.о. определение по ч.гр.д. № 689/2010 г., ІV г.о. и др., в които е прието, че процесуалният закон не установява краен срок по отношение на искането за присъждане на разноски при прекратяване на делото и ответникът не е длъжен да направи такова искане с отговора на исковата молба и съответно да представи доказателства за направени разноски; Доказателства за разноските могат да се представят до приключване на устните състезания пред съответната инстанция; При прекратяване на делото в закрито заседание / преди провеждане на публичното съдебно заседание/ поради оттегляне или отказ от иска, ответникът не разполага с възможност да представи доказателства за направени разноски, като за приключване на производството по делото той узнава с получаване на препис от определението за прекратяване. Именно затова той има право да реализира правото си на разноски по чл.78, ал.4 ГПК, съответно да представи доказателства за извършването им с молбата по чл.248 ГПК.
При произнасяне по този конкретизиран правен въпрос въззивният съд не е допуснал отклонение от цитираната по-горе практика на ВКС, вкл. и от практиката, на която се позовава касатора – определение по ч.гр.д. № 49/2017 г., І г.о. Що се отнася до поставения от частния касатор въпрос /част от въпрос № 1/ за момента на плащане на адвокатското възнаграждение, той е изцяло релевантен към правилността на атакуваното определение, доколкото съдът е преценил, че плащането на адв.възнаграждение е осъществено към 23.11.2016 г., или преди прекратяване на делото.
Останалите въпроси са съотносими към правилността на въззивното определение, като по въпрос № 2 не са изведени решаващи правни изводи. Съобразно указанията, дадени в т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правилността на обжалвания съдебен акт може да се проверява само при допуснато касационно обжалване. В посочения акт на нормативно тълкуване е направено и ясно разграничение между основанията за достъп до касация от общите основания за касиране, което в случая не е съобразено в пълна степен от частния жалбоподател.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 72 от 16.02.2017 г. по ч.т.д. № 48/2017 г. на Апелативен съд – Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: