О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
гр. София,16.12.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д. №2510 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от А. Н. Д. и К. Христова М. в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ срещу определение №2680/05.08.2019г., постановено по ч.т.д. №2397/2019г. на Апелативен съд– София, с което е потвърдено определение №1275 от 06.03.2019г., т.д.№1581/2017г. на СГС, ТО, VІ-15 състав за прекратяване на производството по делото.
Частните жалбоподатели молят за отмяна на обжалваното определение като неправилно- постановено при нарушение на закона и необосновано. Поддържат тезата, че не е налице хипотезата на чл.126, ал.1 ГПК, при която по-късно заведеното дело между същите страни и за същото искане следва да се прекрати, тъй като търсената съдебна защита по двете процесни дела е различна- настоящото дело има различен предмет от по-рано заведеното т.д.№6958/2015г. на СГС. Молят обжалваното определение да бъде отменено и да се постанови ново за връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касационните жалбоподатели поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос, който е от значение за изхода на спора- „Подлежи ли на прекратяване по чл.126, ал.1 ГПК по-късно заведено дело по иск с правно основание чл.60а ЗБН за връщане на имущество с произход банката, кумулативно предявен с иск за установяване по отношение на ответника, че несъстоятелната банка е собственик на претендираното имущество, при наличие на висящ процес по иск със същото правно основание, с който е поискано само връщане на имуществото с произход банката?“ – твърдят противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение №46/08.04.2013г., т.д.№96/2012г. на ІІ т.о., решение №119/17.04.2015г., гр.д.№3368/2014г., ІV г.о.
Ответникът по жалбата „П. Консулт И.“ ЕООД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на частната касационна жалба. Счита, че обжалваното определение е правилно- законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на процесуалноправни норми.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството по предявения от А. Н. Д. и К. Христова М. в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ срещу „П. Консулт И.“ ЕООД иск с правно основание чл.60а, ал.1 ЗБН за връщане в масата на несъстоятелността на описаните недвижими имоти, въззивният съд приема, че е налице процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск- висящ процес между същите страни относно същия спор-т.д.№6958/2015г. на СГС. Решаващият съдебен състав се мотивира с пълното тъждество на исковете от субективна и обективна страна – и по двете дела се претендира връщане в масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/ на 147 недвижими имота с произход от банката. Съдът намира за неоснователно възражението на ищците, че по т.д.№1581/2017г. е предявен и установителен иск за собственост на процесното имущество, тъй като след частичното прекратяване на производството с влязло в сила определение от 30.05.2017г. остава за разглеждане само искът срещу ответника „П. Консулт И.“ ЕООД за връщане в масата на несъстоятелността на описаните недвижими имоти с произход от банката, който намира своето основание в чл.60а, ал.1 ЗБН. С определение №648 от 15.12.2017г. по ч.т.д.№2209/2017г. на ВКС е отменено определението на САС в частта, с която е потвърдено определение на СГС от 30.05.2017г. по т.д.№1581/2017г. в частта за връщане на исковата молба на синдиците на „КТБ“ АД /н/ и за прекратяване на производството по осъдителния иск с правно основание чл.60а, ал.1 ЗБН срещу „П. Консулт И.“ ЕООД, като в останалата част определението за прекратяване на делото е потвърдено.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В настоящия случай в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е поставен правен въпрос, който да е формирал изводите на въззивния съд и да е обусловил изхода на спора, поради което не е налице общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд с оглед постановеното на 30.05.2017г. определение на СГС за прекратяване на производството, потвърдено от САС с определение по ч.гр.д.№3183/2917г., частично отменено от ВКС с определение по ч.т.д.№2209/2017г., излага подробни доводи, че предмет на настоящото производство е само иск с правно основание в чл.60а, ал.1 ЗБН за връщане в масата на несъстоятелността на недвижими имоти с произход от банката, а не установителен иск за собственост на процесното имущество. С оглед така изяснения предмет на делото, съдът е формирал краен извод за пълна идентичност от обективна и субективна страна на спора по т.д.№1581/2017г. и по-рано образуваното т.д.№6958/2015г. на СГС. Съдът не е обсъждал, нито е следвало да преценява дали е налице хипотезата на чл.126, ал.1 ГПК, когато по-късно заведеното дело е по иск с правно основание чл.60а ЗБН за връщане на имущество с произход банката, кумулативно съединен с иск за установяване по отношение на ответника, че несъстоятелната банка е собственик на претендираното имущество, а по-рано образуваното производство е по иск със същото правно основание, с който е поискано само връщане на имуществото с произход банката.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2680/05.08.2019г., постановено по ч.т.д. №2397/2019г. на Апелативен съд– София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.