Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
1439_10_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
С., 08.04. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 1439 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. А. срещу въззивно решение от 08.04.2010 г. по въззивно гр.д. № 2605 /2009 г. на В. окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 16.10.2009 г. по гр.д. № 6444 / 2009 г. на В. районен съд, с което е дадено разрешение, заместващо съгласие на бащата –жалбоподател, (непълнолетното) дете Е. А. А., родено на 23.03.1994 г., действащо със съгласието на майка си К. А. Б., да напуска страната (Р. Б.), на основание чл.72 СК (отм.) вр. чл.76,т.9 ЗБДС (ЗБДЛ – заглавие, изм. ДВ бр.82/2009 г.) и жалбоподателят е осъден да заплати деловодни разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, излага основания за това и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като представя изложение за това, предпоставките за допускане ще бъдат разгледани по-долу.
К. А. Б. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.), искането е неоценяемо.
Искането се основава на твърдения, че детето, заедно с майката, която е разведена с жалбоподателя и упражнява родителските права по отношение на него, е трайно установено в Р. Г. от 14 години, но липсата на съгласие от бащата, който е български гражданин и живее постоянно в[населено място], детето да напуска Р. Б., изразено в декларация с нотариална заверка на подписа на основание чл.76,ал.9 ЗБДС, е пречка детето да посещава близките си в Р. Б. и безпроблемно да се връща в Р. Г., а с това на правото му на свободно придвижване. Поради това детето не е посещавало родината си (Р. Б.) от години.
Ответникът оспорва основателността на искането, а пред въззивния съд и компетентността на български съд да се произнася по искането.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел твърдяните факти за установени, че бащата (жалбоподателят) се противопоставя детето да живее в Р. Г., че от 2009 г. детето е гражданин на Р. Г., че при липса на съгласие между родителите, трябва да се предостави възможност на детето свободно да пътува, поради което следва да се даде разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето, със съгласието на упражняващата родителските права майка, да напуска Р. Б..
По изведените от жалбоподателя въпроси, като основание по чл.280,ал.1 ГПК :
Процесуално-правни въпроси за това дали български съд е компетентен да разглежда предявеното искане и дали то не представлява нарушение на чл.8 от Регламент (ЕО) № 22101 на Съвета от 27.11.2003 г. и дали не се е произнесъл недопустимо, дали съдът не е допуснал нарушение на чл.11,т.2 от същия Регламент и чл.15,ал.1 ЗЗДет., като не е изслушал детето, за последното се твърди противоречие с посочени определения на други съдилища.
По първия въпрос настоящият състав намира, че доколкото майката на детето с молбата си е избрала българския съд за компетентен да се произнесе по искането и и ответникът е български гражданин с постоянен адрес (местожителство, местопребиваване) в Р. Б.,[населено място], няма съмнение относно компетентността на български съд да се произнесе по искането.
Оплакването за процесуално нарушение, не е основание за допускане на касационно обжалване (по чл.280,ал.1 ГПК), а основание за проверка на правилността на решението (по чл.281,т.3 ГПК), което обаче може да бъде разгледано, при условие, че решението бъде допуснато до касационно обжалване. поради което и в това производство съдът не дължи да разгледа оплакването.
По втория въпрос настоящият състав намира, че определенията не са между съдебните актове, предвидени в чл.280,ал.1 ГПК (и ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС), противоречието с които може да представлява основание за допускане на касационно обжалване.
Посоченото Решение № 983 /30.12.2005 г. по гр.д. № 601 /2005 г. на ВКС, ІІ г.о. е неотносимо към това производство, то е постановено по спор за родителски права между двамата родители, в случая искането е друго – чл.72 СК (отм.) вр. чл.76,т.9 ЗБДС, а детето е непълнолетно. Доколкото в него е обсъдено приложението на чл.15 ЗЗДет., следва да се отбележи, че не е налице противоречиво разрешение на този въпрос от въззивния съд, защото в решението на ВКС са дадени задължителни указания при новото разглеждане на делото детето, което е навършило 10 години, да бъде изслушано, освен ако съдът прецени, че това би навредило на неговите интереси, в обжалваното решение въззивният съд е приел именно това (л.89) по възражение на процесуалния представител, че детето живее и учи в Г.. В двете решения не се съдържат противоречиви разрешения.
В посоченото решение на ВКС е пояснено съдържанието на правилото на чл.15,ал.1,предл.2 от ЗЗДет., нормата е пълна, ясна, не е противоречива и съдебната практика е последователна за това, че е в правомощията на съда да преценява дали изслушването на детето не би навредило на неговите интереси.
С правилото на чл.72 СК (от 1985 г. отм.), което всъщност е приложимо по случая и е пълно, ясно и непротиворечиво, законодателят изрично е предоставил изслушването на детето на преценката на съда. В случая правилото на чл.15,ал.1 ЗЗДет. се прилага във връзка с чл.72 СК.
Същото (като в чл.72 СК) е правомощието на съда и в правилото на чл.176 ГПК, на което се е позовал жалбоподателят – законодателят е оставил и този въпрос на свободната преценка на съда, който разглежда делото.
Произнасянето на съда по искане по чл.72 СК (отм.) вр. чл.76,т.9 ЗБДС е предвидено в закона (в нормативен акт), поради което и въпросът дали с произнасяне по такова искане не се накърняват лични права на български граждани (какъвто е жалбоподателят), няма значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
За пълнота следва да се отбележи, че в случая със съдебното производство се търси възможност детето, което вече е на 17 години, да може да напусне свободно Р. Б. (на което всъщност се противопоставя жалбоподателят), което е необходимо, за да може да влезе на нейна територия и доколкото е влязло на нейна територия, а именно последното е в интерес на жалбоподателя като баща, който изгражда защитата си на твърдения, че иска да упражнява правата си на родител, за да може да се срещне с детето, без да го търси на територията на Р. Г..
Поради изложеното настоящият състав на съда приема, че разрешенията на въззивния съд на повдигнатите въпроси не обосновават наличие на основание по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а на К. А. Б. следва да се присъдят поисканите и направени разноски в размер на 450 лева за процесуално представителство, заплащането на които е удостоверено в представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 08.04.2010 г. по въззивно гр.д. № 2605 /2009 г. на В. окръжен съд, г.о..
Осъжда А. Н. А. да заплати на К. А. Б. сумата 450 лева разноски за касационното производство по чл.288 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.