О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
София 28.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 368 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. С. А. от гр. С., ч. процесуалния си представител- адвокат М против въззивно решение № 1* от 31.07.2009г. по в.гр.д. № 1* по описа за 2008г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 25.03.2008г. по гр.д. № 830/98г.на Софийски градски съд.
Независимо,че представя отделно от касационната жалба изложение, в него въпреки,че сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,не се поставя изричен въпрос,за който да се прецени дали е правилно твърдението,че е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложени са доводи за неправилност и необоснованост на въззивния акт,като се твърди,че ангажираните доказателства във връзка с положения извънреден труд не са преценени поотделно и в съвкупност. Акцентира се на задължението на работодателя да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа/без да се излагат подробни доводи и да се обоснована някаква конкретна теза /. П. се на две казуални решения на ВКС. За първи път-едва пред касационната инстанция се прави възражение за това,че работодателят не е изпълнил задължението си по чл.127 от КТ,като не е осигурил нормални условия на труд,поради което произнасянето по това възражение е недопустимо.
Срещу така подадената жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният съд е оставил в сила решение,с което са отхвърлени предявените искове от А. С. А. против „Главбулгарстрой”А. гр. С. правно основание чл.128 от КТ за заплащане на сумата от 32 000 щатски долара за периода 15.11.1993г.-17.03.1995г.,иска с правно основание чл.2 ал.2 от Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани,изпратени на работа в чужбина от български работодатели за сумата от 4 000 щатски долара за същия период,ведно със законната лихва до окончателното й изплащане като неоснователни и недоказани,а исковете с правно основание чл.150 ал.1,във вр.с чл.262 от КТ за заплащане на сумата от 13 800щатски долара за периода от 15.11.1993г.-17.03.1995г. и иска с правно основание чл.2 ал.2 от Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели за сумата от 3 800 щатски долара за същия период,ведно със законната лихва до окончателното й изплащане са отхвърлени като погасени по давност.
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че-с оглед условията на сключения договор- заплащането на претендираното допълнително трудово възнаграждение зависи от осъществяването на определени условия,които в случая не са налице и е право на работодателя, упражняването на което не подлежи на съдебен контрол. За да счете за неоснователна и недоказана претенцията за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд,въззивният съд се е мотивирал с липсата на доказателства за полагане на извънреден труд от ищеца в твърдяния от него обем и при наличието на установените предпоставки за това.
В представеното изложение- касаторът оспорва така направените изводи от съда. За да може-обаче, касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора и да изложи становището си във връзка с правилността на направените от въззивния съд правни изводи – законодателят е предвидил ред,изискващ преценка за наличие на изчерпателно изброени от законодателя –едно общо основание,а именно- поставен от касатора конкретен въпрос,който да бъде преценен съобразно едно или няколко допълнителни основания по чл.280 ал.1 от ГПК- за допускане на жалбата до касационен контрол. Едва след като се прецени,че такива са налице и бъде допуснато до касационно обжалване – едва тогава, при разглеждане на касационната жалба по същество – може касационната инстанция да обсъди изложените възражения за неправилност и необоснованост на въззивния акт.
В случая липсва посочен от касатора конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос,който да е от значение за изхода по конкретното дело /изявлението на касатора:” съдът е решил спора в противоречие с практиката на ВКС”-не съставлява такъв/. Съгласно приетото в ТР № 1 /2009 г.на ВКС-обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде ясно формулиран въпрос, както и не може да бъде допуснато касационно обжалване на основания, различни от формулираните в жалбата. Независимо от обема на подадената жалба -касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и е възможно – жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело – само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Следва да се посочи,че позоваването на казуална практика на ВКС- не може да обоснове основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,още повече,че в случая цитираните от касатора решения не са по идентични казуси и представянето им-без конкретизация за връзката със спора-изключва извод за наличие на допълнителното основание по чл.280 т.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното и като счита,че не са налице основания за допускане на въззивния акт до касационно обжалване,Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 31.07.2009г. по в.гр.д. № 1* по описа за 2008г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.