О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
София, 12.01.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело №5403/2015 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Н. И., лично и в качеството й на законен представител на малолетния М. С. Д. Д., чрез процесуалния си представител адв. А. Т., срещу решение № 4220 от 09.06.2014 г., постановено по гр.д.№ 2207/2014 г. по описа на Софийски градски съд, по предявен иск с правно основание чл.127а СК. С това въззивно решение, след отмяна на Решение № ІІІ-81-148 от 11.07.2013 г., постановено по гражданско дело № 21002 по описа за 2012 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 81 състав, в обжалваната част, с която е била уважена претенцията на ищцата за пътувания на детето извън страната без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват, Софийски градски съд е постановил отхвърляне на иска с правно основание чл. 127а от СК, предявен от М. Н. И., лично и в качеството й на законен представител на малолетния М. С. Д. Д., чрез процесуалния си представител адв. А. Т., срещу С. Д. Д. за заместване съгласието на бащата за пътуване на детето му М. С. Д. Д., с ЕГН [ЕГН], извън територията на Република България, без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване изцяло на предявения иск .
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК , искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания за неправилност и необоснованост на решението поради допуснати процесуални нарушения, поради несъобразяване от страна на съда с всички доводи на страните, всички събрани доказателства и установени обстоятелства, както и поради пренебрегването на съществени обстоятелства за конкретния случай като се поддържа наличие на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изложението по същество преповтаря касационните оплаквания, визирани в жалбата като конкретни и ясни правни въпроси не са формулирани. В раздел І на изложението си касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл без да констатира порок на исковата молба, изразяващ се в неуточнен и неясен петитум. В тази връзка твърди, че решението противоречи на т.4 на ТР№1 от 17.07.2001г. на ВКС, като възпроизвежда част от съдържанието на посоченото тълкувателно решение. В раздел ІІ на изложението касаторът поддържа, че въззивното решение противоречи на решение №341 от 27.07.2010г. по гр.д.№1218/2009г. на ВКС, ІV ГО, на решение №8 от 20.02.2013г. по гр.д.№470/2012г. на ВКС, ІІ ГО, и на решение №3795/26.09.2013г. по гр.д.№ 493/2013г. на ОС [населено място], в които се приема, че съдът основава решението си на всички събрани доказателства и след съвкупната им преценка. В тази връзка поддържа, че въззивното решение е неправилно и необосновано. В раздел ІІІ от изложението си касаторът поддържа, че решението е изцяло във вреда на детето, както и, че нарушава и нейните права като родител. Позовава се на решение №234 от 30.05.2012г. по гр.д.№ 1580/2011г. на ВКС, ІV ГО.
Ответната страна С. Д. Д. в писмен отговор, подаден чрез адв.М. Д. от САК, взема становище ,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноските за адвокатско възнаграждение, сторени в касационното производство.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
За да отмени първоинстанционното решение, с което искът на ищцата е уважен и да постанови отхвърлянето му като неоснователен, въззивният съд е приел, че по делото липсват доказателства за установено разногласие между родителите на малолетния досежно пътуванията на детето извън страната. Напротив, счел е за установено, че бащата е дал съгласието си за снабдяване на детето с документите, необходими за извеждането му от страната. В този смисъл е обосновал извод, че в процесната хипотеза липсва спор между родителите, разрешим по реда на чл. 127а от СК. На следващо място съдът е посочил, че отчита правото на свободно придвижване на детето, включително пътуване в чужбина, но това свое право детето не може да упражнява само, както и със съгласието само на единия от двамата си родители. При нужда и установен интерес на детето да пътува в чужбина и разногласие между родителите за това, съдът може да разреши конкретни пътувания за определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, също до определени държави, като интересът на детето следва да бъде преценяван във всеки конкретен случай. Приел е, че съдът не може да разреши на ненавършилото пълнолетие дете неограничено извършване на пътувания в чужбина, доколкото не е допустимо по този ред да бъдат разширявани правомощията на родителя, упражняващ родителските права. Този родител може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители. Извън това остават решения за местоживеенето на детето, промяната му, снабдяване на детето с документи за пътуване извън страната, и осъществяването на такива пътувания, които съобразно разпоредбите на чл. 127 и чл. 127а от СК следва да бъдат взети съвместно от двамата родители. Посочил е също, че е недопустимо правата на детето за осъществяване на пълноценни контакти с другия родител, да бъдат ограничавани от родителя, упражняващ родителските права, за сметка на осъществяване на правото му на свободно придвижване – правото на детето за контакти с родителите, касае висш негов интерес, като глобалното му ограничаване с даденото разрешение за неограничено извеждане на детето от страната, не е в негов интерес. Освен това интересът на детето следва да бъде преценяван внимателно във всеки конкретен случай. Интересът на детето обаче не е свързан по принцип с необходимостта на то да пътува, да опознава други страни и култури, да разширява своя кръгозор и мироглед. Тези обстоятелства са ноторно известни и са свързани с неотменното право на всяко човешко същество. Те не подлежат на доказване и преценка. Предмет на установяване в конкретния случай, освен липсващото съгласие, е дали така предявения иск, ще бъде в интерес на детето. Интересът на детето не е имагинерно понятие, а се обуславя от съвкупността на обстоятелства по конкретния случай. Следва да се отчетат всички обстоятелства, относими за определяне на всестранния интерес на детето. Следователно, такъв интерес за детето ще е налице, ако посоченото пътуване не само ще допринесе за задоволяването на определени потребности на детето, но и не накърнява висшите му интереси на пълноценни контакти с другия родител и пълноправно участие в неговия семеен живот. В процесната хипотеза, наличието на такъв интерес за малолетния не е бил установен. Едновременно с това, принципното разрешение детето да осъществява пътувания извън страната, само по решение на майката, не само противоречи на висшите му интереси, но и изключва възможността съдът да осъществи преценка на конкретните обстоятелства, респективно да установи дали исканите пътувания са в интерес на детето. Посочил е също, че обстоятелства, обуславящи интереса на детето от осъществяване на исканите пътувания, не са били наведени от ищцата в производствата и пред двете съдебни инстанции. По тези съображения е обосновал извода си за неоснователност на претенцията.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът не формулира конкретен правен въпрос, който се дефинира като общо основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ГПК. Изложеното е достатъчно, за да обоснове извод за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване. Въпреки това и предвид задължението на съда служебно да следи за интересите на малолетното дете следва да се посочи следното : твърдението на касатора за произнасяне от двете съдебни инстанции по нередовна искова молба / с неуточнен и неясен петитум/ е необосновано. На първо място самата касаторка не сочи в какво се изразява твърдяната неяснота или неуточненост на формулирания от самата нея петитум на исковата молба. На следващо място такава неяснота и неуточненост не се констатира и от настоящата инстанция в рамките на служебно извършената проверка за валидност на сезирането. Ищцата е поддържала в исковата си молба, че с ответника са родители на малолетното дете , че по силата на одобрена съдебна спогодба тя упражнява родителските права по отношение на детето, като е установен режима на лични отношения на детето с бащата и дължимата за детето от бащата месечна издръжка, че детето е с двойно гражданство и имало френски паспорт, който се съхранявал при бащата и с който бащата извеждал детето извън страната, без да иска съгласието й. Поддържала е и твърдения, че през последната година, ответникът отказвал да даде съгласие за пътуване на детето в чужбина с нея. Заявила е искане съдът да постанови решение, с което да замести съгласието на ответника за извеждането на малолетното дете извън страната многократно и без ограничение във времето и броя на пътуванията и престоя зад граница, както и за снабдяването му със задграничен паспорт / в последната част досежно документа за самоличност решението на първостепенния съд е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство/. На следващо място оплакването на касатора за необоснованост на решението поради постановяването му при непълен и неправилен анализ на събраните доказателства и поради неотчитането на важни според него факти и обстоятелства, които е следвало да вземе предвид при постановяване на акта си е относимо към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Визираното в изложението несъгласие с извода на съда и с анализа на свидетелските показания и социалните доклади от страна на съда, както и доводите за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота на изложението следва да се посочи и следното: в трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 127а от СК, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, еднозначно се приема, че при нужда детето да пътува в чужбина и при разногласие на родителите, съдът е властен да разреши конкретни пътувания в определен период от време от и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също от и до определени държави, защото не е в интерес на детето то да може да бъде извеждано в чужбина и в рискови региони по усмотрението само на единия от родителите, както и на места, където не може да бъде изпълнено съдебното решение за осигуряване на мерките за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница. В този смисъл са решение множество съдебни актове от обхвата на задължителната съдебна практика / пр.: № 234/30.05.2012 г. по гр. дело № 1580/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 143/30.05.2011 г. по гр. дело № 300/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 32/28.01.2011 г. по гр. дело № 170/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и др/. Въззивното решение не се отклонява от това правно разрешение.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, а ответната страна не е доказала реално да е сторила такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4220 от 09.06.2014г., постановено по гр.д.№ 2207/2014г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: