О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
София, 13.01.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 5574/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез адв. Я., срещу решение от 25.04.2013г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.№ 8129/2012г., с което е потвърдено решение решението от 09.02.2012г. на СРС, 47 с-в по гр.д.№15608/2011г. С последното [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], е осъдено да заплати на М. П. Д. сумата 5113 евро, получена цена по развален договор от 04.07.2007г., на основание чл.88 вр. чл.55, пр.3 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от 13.04.2011г. до окончателното и` изплащане, както и на разноски по делото на осн. чл.78, ал.1 от ГПК. Съдът е отхвърлил като неоснователно направеното от [фирма] възражение за прихващане с негово вземане от М. П. Д. за сумата от 5113евро, претендирана като неустойка по чл.12 от договора от 04.07.2007г., за прекратяване на договора поради виновно не плащане на цената по него.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като се поддържа, че въззивният съд “ е решил въпрос от значение за точното прилагане на закона като е приел, че не са представени убедителни доказателства, че “К. 4 “ е уведомил ищеца за снабдяването с Акт образец №14, като от тази дата да тече задължението на ищеца за заплащане на цялата сума”. Излага доводи, че от анализа на доказателствата се обосновават фактически и правни изводи, които са различни от тези на въззивния съд.
Ответната страна М. П. Д. в писмен отговор чрез адв.Ч. взема становище , че не са налице предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
С решението си въззивният съд е приел, че първостепенният съд правилно е установил фактическата обстановка и е изградил обосновани и правилни изводи. Приел е, че от събраните по делото доказателства е установено безспорно, че между страните е подписан договор със смесен характер за изработка –строеж и поемане на задължение за прехвърляне на правото на собственост върху построения обект в състояние и срокове изрично уговорени в договора. Приел е изпълнение на задълженията от страна на ищеца по договора, т.к. той към момента на подписването му е внесъл дължимата първоначална вноска и останал задължен към ответника със сумата от 32 849 евро, дължима в 30-дневен срок от датата на писмено уведомяване за приключване на сградата в груб строеж и подписването на акт. обр.14, както и за оказване съдействие на продавача. Видно от договора ответникът е бил задължен да прехвърли собственост върху обекта след внасяне от страна на купувача на втората вноска по договора и дължи изпълнение на строежа до определена степен на завършеност и качество, снабдяване на сградата с разрешение за ползване до 31.03.2008г. Приел е за установено и това, че ответникът се е снабдил с акт обр.14 на сградата на 28.12.2007г., но по делото не са представени убедителни доказателства, че той надлежно е съобщил този факт на ищеца, за да тече за него срок, в който съгласно предварителния договор, следва да заплати втората вноска по договора. Приел е също, че до 31.03.2008г., когато е последният срок по договора за приключване на сградата със снабдяване с акт обр.16, липсва писмено уведомяване на ищеца от ответника за изпълнение на задълженията му по договор. Предвид факта, че към момента на предявяване на исковата молба, ответникът не е снабдил сградата с акт. обр.16, съдът е обосновал извод, че СРС законосъобразно е приел неизпълнение на договора от страна на ответника. Счел е, че правилно не е прието и възражението за прихващане по делото, направено от ответника, т.к. същият е неизправна страна по договора и не установява по категоричен начин, че ищецът е възпрепятствал изпълнение на договора чрез не получаване на писма, изпратени му надлежно от ответника. В тази връзка е посочил, че е неоснователно възражението на ответника, че ищецът с виновното си поведение не е изпълнил задължения по договора за плащане на цената. Първоинстанционният съд правилно е съобразил разпоредбата на чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за пощенските услуги,за да постанови законосъобразния си извод, че не може да се вмени във вина на ищеца обстоятелството, че пратката изпратена до него е върната като „непотърсена”, т.к. в задължение на пощата е да извърши ново валидно уведомяване на адресата. По тази причина препоръчаното писмо,върнато от пощите по причина „непотърсено”, което ответникът твърди да е изпратил до ищеца с покана да изпълни задължението си по договора,не може да се приеме като недоставено по вина на получателя. Отделно от изложеното съдържанието на изпратените до ищеца писма не сочели на отправена покана за заплащане на задължение по договора. Приел , че е налице и разминаване и в размера на уговорената неустойка при неизпъление на договора, което не съответства с предявения от ответника за прихващане размер от 5113 евро.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.280 ал.1 от ГПК допускането е възможно ако при постановяване на обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. Същевременно според разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая касаторът не е формулирал изрично материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело /т.1 на ТРОСГТК № 1/2009 г/. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Що се отнася до доводите за необоснованост и неправилност на въззивното решение, следва да се има предвид, че същите са относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала присъждането на такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.04.2013г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.№ 8129/2012г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: