О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
София, 02.02.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр.д. № 21 по описа за 2018 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
С разпореждане от 17.11.2017 г. по ч.гр.д. № 3126/2017 г. на Софийски апелативен съд е върната като недопустима частна жалба вх. № 3354 от 16.10.2017 г., подадена от Е. Г. Б. от [населено място].
Частна жалба срещу разпореждането на Софийски апелативен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Е. Г. Б..
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е процесуално допустима.
По съществото на частната жалба:
Гражданско дело № 388/2015 г. е образувано по искова молба, с която Е. Г. Б. от [населено място] е предявила против Д. К. със служебен адрес за призоваване в [населено място] обективно съединени искове по чл. 55, ал.1 ЗЗД за връщане на отпаднало основание на сумата 634, 08 лева и по чл. 86 ЗЗД за обезщетение в размер на законната лихва от 145,12 лева. С определение № 134 от 15.02.2016 г. по отвод на ответника за местна подсъдност, съдът е изплатил делото по компетентност на районен съд [населено място], където е образувано под № 748/2016 г. С разпореждане № 136 от 08.04.2016 г., Белоградчишки районен съд е върнал исковата молба на ищцата на основание чл. 129, ал.3 ГПК поради неотстраняване в указания и срок на констатирани от съда нередовности.
С молба от 20.04.2016 г. ответникът е поискал да му бъдат присъдени направените по делото съдебни разноски в размер на 500 лева. С разпореждане № 163 от 25.04.2016 г. Белоградчишки районен съд е оставил молбата без разглеждане като недопустима по съображения, че по делото не е бил представен списък на разноските.
Разпореждане № 163 от 25.04.2016 г. Белоградчишки районен съд е обжалвано от ответника Д. И. К. с частна жалба от 17.05.2016 г. С определение № 158 от 29.07.2016 г. по ч.гр.д. № 220/2016 г., Видински окръжен съд, след констатация, че искането на ответника е за допълване на решението, без да се произнася по законосъобразността на разпореждане № 163 от 25.04.2016 г. е допълнил разпореждане № 136 от 08.04.2016 г. на Белоградчишки районен съд за връщане на исковата молба, осъждайки ищцата да заплати на ответника сумата 500 лева съдебни разноски. С последващо определение № 57 от 27.03.2017 г. въззивният съд е отказал да се произнесе по молби от Е. Б. за прогласяване нищожност или отмяна на определението поради грешки и неточности. Констатирал е, че определение № 158 от 29.07.2016 г. е неоттегляемо, поради което е оставил молбите без разглеждане.
Срещу определение № 57 от 27.03.2017 г. по ч.гр.д. № 220/2016 г. на Видински окръжен съд е постъпила частна жалба вх. № 1424 от 18.04.2017г. от Е. Г. Б., въз основа на която е образувано ч. гр.д. № 3126/ 2017г. на Софийски апелативен съд.
С определение № 2105 от 26.06.2017 г., Софийски апелативен съд е върнал делото на Видински окръжен съд за администриране на частната жалба след преценка подлежи ли на съдебен контрол съобразно правилото на чл. 280, ал.2 ГПК (ред. бр. 100 от 2010г.).
С разпореждане от 04.07.2017 г. на Видински окръжен съд частна жалба вх. № 1424 от 18.04.2017г. е върната като недопустима с оглед цената на предявения иск под 5000 лева.
Това разпореждане е обжалвано от Е. Г. Б. с жалба, адресирана до Върховен касационен съд под № 2664 и № 2665 от 24.07.2017г., допълнени с жалба вх. № 2994 от 08.09.2017 г., жалба вх. № 3555 от 16.10.2017 г., жалба вх. № 3356 от 16.10.2017 г., жалба вх. № 17066 от 16.10.2017 г., жалба вх. № 3358 от 16.10.2017 г., в които жалбоподателката е въвела оплаквания за нарушаване на съдопроизводствените правила и искания за преразглеждане на всички повдигнати по делото въпроси.
С разпореждане № 1265 от 15.09.2017 г. на заместник-председателя на Софийски апелативен съд делото е върнато на Видински окръжен съд за администриране на частни жалби вх. № 2664 и № 2665 от 24.07.2017г. – приподписването им, внасяне на държавна такса и уточнение на обжалвания акт.
В изпълнение на указанията е постъпил документ под № 3354 от 16.10.2017 г., в който жалбоподателката е уточнила, че основаната жалба е под № 2664 от 24.07.2017 г.
С обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане от 17.11.2017 г. на Софийски апелативен съд по ч. гр.д. № 3126/2017 г., частна жалба вх. № 3354 от 16.10.2017 г. е върната на жалбоподателката. Прието е, че определение № 57 от 27.03.2017 г. по ч.гр.д. № 220/2016 г. на Видински окръжен съд не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 ГПК, тъй като е постановено по дело, чието решение не подлежи на касационен контрол.
Разпореждането на Софийски апелативен съд от 17.11.2017 г. е незаконосъобразно.
С това разпореждане съдът не се е произнесъл по процесуалния въпрос, с който е сезиран. Произнесъл се е по предмета на частна жалба вх. № 1424 от 18.04.2017г. срещу определение № 57 от 27.03.2017 г. по ч.гр.д. № 220/2016 г. на Видински окръжен съд, която вече е била върната с разпореждане от 04.07.2017 г. на Видински окръжен съд.
Частна жалба вх. № 3354 от 16.10.2017 г., уточняваща жалба № 2664 от 24.07.2017 г. е именно срещу разпореждането за връщане от 04.07.2017 г. на Видински окръжен съд, по което няма произнасяне.
Независимо от изложеното, в обжалваното разпореждане от 17.11.2017 г., съдът е изложил мотиви относно необжалваемостта на определение № 57 от 27.03.2017 г. по ч.гр.д. № 220/2016 г. на Видински окръжен съд без да съобрази следното:
Апелативният съд не е направил разграничение между определение № 158 от 29.07.2016 г. и определение № 57 от 27.03.2017 г. и по ч.гр.д. № 220/2016 г. на Видински окръжен съд. Първото от тях е постановено от въззивна инстанция по жалба срещу определените по делото съдебните разноски. Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК, определението за разноските се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Гражданско дело № 388/2015 г. е с предмет парично вземане в размер на 634 лева. Решението по това дело би подлежало на обжалване пред окръжен съд (чл. 280, ал. 3 ГПК), с което инстанционният контрол е изчерпан. Същият е и редът за обжалване на определенията, постановени по делото (чл. 274, ал. 4 ГПК), вкл. определението по чл. 248 ГПК, което следва обжалваемостта на решението или определение № 158 от 29.07.2016 г. не подлежи на обжалване.
Определение № 57 от 27.03.2017 г. и по ч.гр.д. № 220/2016 г. на Видински окръжен съд има различен режим. С него окръжният съд като въззивна инстанция е оставил без разглеждане искане за допълване или поправка на свое определение № 158 от 29.07.2016 г. Това преграждащо определение подлежи на обжалване пред апелативен съд, съобразно правилото на чл. 274, ал.2, изр. І-во, пр. ІІ-ро ГПК.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато на Софийски апелативен съд за произнасяне по частна жалба № 2664 от 24.07.2017г. срещу разпореждане от 04.07.2017 г. на Видински окръжен съд.
Останалите оплаквания, изложени в частната жалба срещу определението на Софийски апелативен съд са неоснователни. Жалбоподателката е съчетала в едно оплакванията си срещу връщането на исковата и молба, тези срещу определенията по разноските и срещу връщането на частната жалба. Определението за връщане на исковата молба обаче е влязло в сила, поради което принципно на ответника се дължат сторените в производството съдебни разноски. Преценката доколко те са правилно присъдени подлежи на двуинстанционен контрол (в случая пред районен и окръжен съд), през които фази производството е преминало и е приключило със съдебен акт, чиято правилност не може да бъде проверявана в настоящето производство.
Неоснователни са и оплакванията за лишаване от право на защита в съдебния процес, изразяващо се в отказ за произнасяне по съществото на гражданскоправния спор от апелативната и касационна инстанции. Влязлото в сила определение за връщане на искова молба не подлежи на обжалване, но не преклудира правото за повторно предявяване на същата претенция. Предвид изложеното, за жалбоподателката липсва правен интерес от по-нататъшно недопустимо обжалване на съдебния акт за връщане на исковата молба, а пътят и за защита относно претендираното в настоящето производство вземане е чрез нов иск, предявен в съответствие със съдопроизводствените правила, в т.ч. при ползване на квалифицирана правна помощ.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 17.11.2017 г. по ч.гр.д. № 3126/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната като недопустима частна жалба вх. № 3354 от 16.10.2017 г., подадена от Е. Г. Б. от [населено място].
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за произнасяне от друг съдебен състав по частна жалба вх. № 2664 от 24.07.2017 г., уточнена с жалба вх. № 3354 от 16.10.2017 г. срещу разпореждане от 04.07.2017 г. на Видински окръжен съд за връщане на частна жалба вх. № 1424 от 18.04.2017г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: ЧЛЕНОВЕ: