О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
С. 17.01.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести януари през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 7557 по описа за 2013 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от М. Н. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. против определение № 242 от 23.10.2013г. по гр.д.№ 1191/13г.на Върховен касационен съд,с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на решение от 20.04.1994г. по гр.д.№ 1607/1993г.на Районен съд [населено място],подадена на основание чл.303 ал.1 т.5 и чл.304 от ГПК. Счита така постановения съдебен акт за неправилен с твърденията, че молителката Г. не била конституирана в производството по делото и тя не е знаела за постановения акт, чиято отмяна желае преди датата 17.07.2013г./макар че признава, че през 2012г.е узнала за съществуването на решението, но не е и за съдържанието му, защото то е било унищожено/. Оспорва извода на съда за пропускане на срока за отмяна.
Срещу така подадената частна е жалба са постъпили два писмени отговора. Единият е от Д. Г. Д., с който тя оспорва жалбата като неоснователна.Твърди, че молителката Г. е научила за постановения акт най-късно през 1996г., когато е влязло в сила решението по воденото от нея гр.д.№ 2013/93г. на РС Бяла Слатина, към което е било приложено процесното гр.д.№ 1607/1993г., решението по което се иска да бъде отменено и когато е образувано гр.д.№ 717/96г.на Окръжен съд Враца
Вторият писмен отговор е от А. М. Д. и Н. М. Д., в качеството им на наследници на М. Д., които изцяло подкрепят подадената от М. Н. Г. частна жалба и желаят тя да бъде уважена.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното :
Частната жалба като подадена от лице, което има правен интерес от обжалване и е в срок – е допустима. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2, във вр. с чл.260-261 от ГПК, поради което е и редовна. Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящата частна жалбоподателка- М. Н. Г. е подала молба за отмяна с вх.№ 4234 от 30.07.2012г.на влязлото в сила на 12.07.1994г. решение от 20.04.1994г. по гр.д.№ 1607/1993г. на Районен съд [населено място] на две основания – чл.303 ал.1 т.5 и чл.304 от ГПК.
С обжалваното определение № 242 от 23.10.2013г. по гр.д.№ 1191/13г. на Върховен касационен съд – тази молба е оставена без разглеждане като недопустима поради просрочие.
За основанието по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК съставът на ВКС е счел, че молбата е подадена извън тримесечния срок от узнаване на решението, поради следните две причини: 1.Видно от представеното копие от решението молителката е била страна по него – ответник, 2.Молителката е предявила иск, въз основа на който е образувано производство по друго гр.д.№ 2013/1993г., в решението по което е отразено, че гр.д.№ 1607/93г.,по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, е било приложено към гр.д.№ 2013/93г. Същото решение е било обжалвано от молителката, следователно най- късно към датата на това обжалване 7.05.1997г. – тя е знаела за постановяване на влязлото в сила решение по гр.д.№ 1607/93г. Съставът на ВКС е посочил и че считано от посочената дата е изтекъл и пределния едногодишен срок, в който Г. е могла да подаде молбата за отмяна съгласно чл.231 ал.1 б.”е” и чл.233 ал.2 от ГПК/отм./
За второто посочено от молителката основание за отмяна по чл.304 от ГПК съставът на ВКС е счел, че молбата е недопустима поради липса на правен интерес, защото както вече беше посочено Г. е била страна в производството, а това основание е приложимо само за участници в неделимо спорно правоотношение, които биха били необходими другари със страна по делото, ако бяха конституирани в него.
Настоящият съдебен състав намира така постановения акт за правилен.
В случая се иска отмяна на съдебен акт, който е влязъл в сила преди двадесет години. С оглед установените срокове за съхраняване на делата, не е възможно делото да не е унищожено /видно от удостоверение №468 от 29.05.12г. това е станало с нарочен акт от 1.04.2010г./ Приложеното на страница 114 от материалите на гр.д.№ 1191/13г. на ВКС копие от решението от 20.04.1994г. по гр.д.№ 1607/1993г.на РС Бяла Слатина /чиято отмяна се иска/ – на страница първа абзац пети изрично е записано становището на ответницата М. Г., което е в потвърждение на извода на съда, че тя е участвала като страна по делото и съответно е била уведомявана за изхода на спора. Решението съдържа изрично отбелязване за влизането му в сила на 12.07.1994г. Отбелязването е направено въз основа на преценка на съдия, осъществена след връщане на съобщенията до страните и изтичане на срока за обжалване, която преценка пред вид липсата на запазени съобщения за връчване към настоящия момент не е възможно да бъде ревизирана. Към запазеното копие от решението е приложен издадения въз основа на него оригинален изпълнителен лист от 10.10.1994г. Участието на М. Г. като ответник по делото е потвърдено и от издаденото от РС Бяла Слатина Удостоверение за страните по гр.д.№ 1607/1993г. В този смисъл – настоящият съдебен състав не споделя изразените в частната жалба доводи на страната, че нямало данни /поради унищожаването на делото/ за участието на Г. по делото и за уведомяването й като страна /гореизброените доказателства установят противното/.
Освен изложеното – настоящият съдебен състав споделя и изводите на състава на съда за това,че най- късната дата, към която следва да се счете,че М. Г. е знаела за постановяване на влязлото в сила решение по гр.д.№ 1607/93г. е 7.05.1997г. Този извод следва от мотивите на приложеното решение по гр.д.№ 2013/1993г., в които по повод на обсъждане на представено доказателство / удостоверение на Д./ изрично е записано, че то е по гр.д.№ 1607/93г., което е приложено към това гр.д.№ 2013/93г. Страната, която е инициирала производството по посоченото гр.д.№ 2013/93г.- М. Г., не е възможно да не е била запозната с наличните по него доказателства, каквото е било и гр.д.№ 1607/93г., отмяната на решението, по което сега се иска.
Гореизложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме за правилен извода, че подадената молба за отмяна е просрочена като подадена извън законоустановените срокове, поради което Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
П. определение № 242 от 23.10.2013г. по гр.д.№ 1191/13г.на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на решение от 20.04.1994г. по гр.д.№ 1607/1993г. на Районен съд [населено място], подадена от М. Н. Г. от [населено място] ж.к.-1 бл.34 ап.13.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.