О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
[населено място], 29.01.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 3626 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЗК [фирма] срещу определение № 2803/09.10.2015г. по в.гр.д. № 1248/2015г. на САС, 7 с-в, с което е изменено решение № 1701 от 28.07.2015 г. по същото дело в частта, с която частният жалбоподател е осъден да заплати на М. А. Пандовска сумата от 1430лв. разноски за адвокатско възнаграждение като вместо това е осъдил ЗК [фирма] да заплати на адвокат Николай Димитров същата сума, представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението на Апелативен съд – София поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа становище, че неправилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. като не е съобразил, че са представени доказателства за вече изплатено възнаграждение лично на адвоката, а не на неговата доверителка. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено.
Ответницата по частната жалба М. А. Пандовска не е подала писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По съществото на частната жалба ВКС намира следното:
С решение № 1701/28.07.2015г. по в.гр.д. № 1248/2015г. на САС е уважена въззивната жалба на М. Пандовска срещу решение № 176/09.01.2015г. по гр.д.№ 7914/13г. на СГС, I ГО,11 с-в като присъденото в полза на посочената ищца обезщетение за неимуществени вреди е било увеличено от 50 000 лв. на 80 000 лв. Със същото решение съобразно така уважената част от въззивната жалба САС е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1430 лв. в полза на М. Пандовска. Последната е била представлявана безплатно във въззивното производство от адв. Николай Димитров, видно от договор за правна помощ / л.145 по делото на СГС/, като има и представено пълномощно както за първата , така и за въззивната инстанция. Налице е хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 и чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Изводът на въззивната инстанция по обжалваното определение за изменение на въззивното решение в частта за разноските, че ЗК [фирма] следва да заплати на адв. Н.Димитров, а не на въззивницата М. Пандовска адвокатско възнаграждение в размер 1430 лв. за осъществено процесуално представителство на ищцата и защита във въззивното производство по въззивната й жалба, съответства на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 ЗАдв и чл. 78, ал. 1 ГПК. При осъществена от процесуалния представител на ищцата безплатна адвокатска помощ и съдействие във въззивното производство по въззивната жалба на ищцата, адвокатът има право на възнаграждение по правилата на чл. 78 ГПК.
Основанието за безплатно предоставяне на правна помощ и съдействие изрично е посочено в сключения между ищцата и процесуалния й представител договор и с оглед свободата на договаряне е допустимо договорът за правна помощ и съдействие и пълномощното да бъдат сключени за осъществяване на процесуално представителство до приключване на делото във всички инстанции. Размерът на адвокатското възнаграждение е определен съгласно изискванията на чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 36, ал. 2 ЗАдв връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Д. на частния жалбоподател, че след постановяване на въззивното решение и към момента на постановяване на обжалвания съдебен акт по изменение на решението в частта за разноските вече е бил заплатил разноските по въззивното производство на процесуалния представител на насрещната страна, а не лично на последната, е ирелевантен към производството по чл.248 ГПК. В рамките на последното решаващият съд проверява фактите и исканията така, както те са се сложили до момента на приключване на съдебното дирене по основното производство / искания на страните за присъждане на разноски, представени доказателства за извършването им, възражения за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение и пр./. Срещу евентуално бъдещо принудително изпълнение платилият длъжник разполага със средство за защита, на осн. чл.433,ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдебният състав на ВКС, ТК, Първо отделение приема, че определението на Апелативен съд – София е правилно, поради което трябва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2803/09.10.2015г. по в.гр.д. № 1248/2015г. на САС, 7 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: