О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
[населено място], 31.01.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2175 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение №354/08.07.2016г. по в.гр.д. №139/2016г. на Пловдивски апелативен съд. С обжалваното определение е оставена без уважение подадената от дружеството – частен жалбоподател молба за допълване на решението по в.гр.д. №139/2016г. чрез присъждане на направените по делото разноски.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на определението и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици. Частният жалбоподател поддържа, че като е отказал да допълни решението си и да му присъди направените във въззивното производство разноски, въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл. 81 от ГПК, предвиждаща с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът да се произнася по исканията на страните за разноски.
Ответникът [община] не изразява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
По въпроса дали въззивният съд дължи произнасяне и по разноските когато обезсилва първоинстанционното решение, е налице непротиворечива практика на ВКС -определение №45/21.01.2013г. по ч.т.д. № 656/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 178/30.03.2012г. по ч. гр. д. № 41/2012 г. на ВКС, ГК, I г. о., определение № 491/27.06.2011г. по ч. т. д. № 288/2011г. на ВКС, ТК, II т. о. и други. Отговорността на страните за направените разноски в исковото производство е уредена в разпоредбите на чл. 78 ал.1 – ал. 11 от ГПК. Съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.3 от ГПК ответникът също има право да претендира заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. На ответника е признато право на разноски и в случаите, когато с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска /чл.78 ал.2 от ГПК/, както и при прекратяване на делото /чл. 78 ал.4 от ГПК/. За да бъдат присъдени разноски на страните, е необходимо същите да бъдат поискани, като разпоредбата на чл.81 от ГПК регламентира задължението на съда да се произнесе по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, т. е. с постановяване на определение за прекратяване на делото или решение по съществото на правния спор. Решението, с което се обезсилва първоинстанционно решение и делото се връща за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, не разрешава правния спор по същество, поради което за страните не възниква право на разноски по чл.78 ал.1 – за ищеца и чл.78 ал.3 от ГПК – за ответника. Когато първоинстанционното решение е обезсилено от въззивния съд поради произнасяне по непредявен иск и делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд от друг състав, при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе по разноските, направени във въззивното производство, съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78 от ГПК.
В конкретния случай производството по в.гр.д. №139/2016г. на Пловдивски апелативен съд е приключило с решение от 03.06.2016г., с което е обезсилено обжалваното първоинстанционно решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Смолянски окръжен съд. С постановеното от въззивния съд решение не е разрешен по същество правния спор, предмет на делото, и не е сложен край на делото, поради което за страните не е възникнало право на разноски по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, както законосъобразно е приел и въззивният съд.
Предвид изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №354/08.07.2016г. по в.гр.д. №139/2016г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.