О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
гр. София, 26.02.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на 15 февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски т.д. № 788 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
По делото е постъпила молба с вх. № 9720/12.11.2018 г. от „Интер Престиж“ ЕООД, [населено място], и С. М. М., от [населено място], чрез процесуалния им представител за изменение на определение № 608/23.10.2018 г. по т. дело № 788/2018 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, в частта за разноските. Твърди се, че на ответника по касация – Я. Д. Д., не се следват разноски за касационната инстанция в пълния присъден с определението размер от 7 200 лв., доколкото сумата била заплатена, видно от полето за наредител на платежното нареждане от 08.11.2017 г., не от нея, а от трето лице – Д. К. Д., евентуално навежда твърдения, че адвокатското възнаграждение е прекомерно с оглед цената на иска и фактическата и правна сложност на делото, поради което същото следва да бъде намалено до размера от 2 572.50 лв.
Насрещната страна – Я. Д. Д., от [населено място], чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на молбата. Твърди, че е ирелевантно обстоятелството кой е посочен като наредител в платежното нареждане, доказващо заплащането по банков път на уговореното адвокатско възнаграждение. Навежда и твърдения, че заплатеният хонорар не е прекомерен, доколкото делото се отличава с фактическа и правна сложност, като излага мотиви в тази посока.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на ІІ-ро ТО, за да се произнесе по така направеното искане, взе предвид следното:
Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна, по следните съображения:
С определение № 608/23.10.2018 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 144 от 12.07.2017 г. по в.гр.д. № 153/2017 г. по описа на Великотърновски апелативен съд и „Интер Престиж“ ЕООД и С. М. М. са осъдени да заплатят на Я. Д. Д. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 7 200 лв. – направени разноски за касационното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
На първо място, неоснователно е твърдението на молителите, че на ответника по касация не се следват никакви разноски, доколкото адвокатският хонорар бил заплатен от трето лице – Д. К. Д., а не от ответника по касация.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 17.10.2017 г., сключен между ответника по касация – Я. Д. Д. и Адвокатско дружество „В. К.“, в който е уговорено адвокатското възнаграждение в размер на 6 000 лв. без ДДС /7 200 лв. с ДДС/, като е посочено, че същото ще се изплати по банков път по банковата сметка на адвокатското дружество при „СиБанк“ ЕАД – IBAN: [банкова сметка]. Представен е и списък на разноските по чл. 80 ГПК, фактура № 852/17.10.2017 г. за дължим адвокатски хонорар и платежно нареждане от 08.11.2017 г., от което се установява постъпването на сумата по сметка, която съответства на банковата сметка, посочена в договора за правна защита и съдействие и представената фактура. В основанието на платежното нареждане изрично е посочено, че същото касае описаните по-горе договор и фактура. С оглед на това – неоснователни са твърденията на молителите, че по делото липсват доказателства за реално извършено плащане на договорения хонорар. Застъпваното становище, че за доказване на плащане по банков път следва да бъде представено платежно нареждане, съдържащо като реквизит наредител, който да съвпада с ответника по касация, не може да бъде споделено. В т. 1 Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато плащането на адвокатското възнаграждение става по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането, без да е посочено изрично какви следва да са те по вид и съдържание. В процесуалния закон също липсва отнапред зададено лимитативно изброяване на документите, с които следва да се докаже извършването на банково плащане. Представеното по делото платежно нареждане установява по несъмнен начин извършеното плащане. Обстоятелството, че наредител на сумата е трето лице, е ирелевантно, доколкото основанието на платежното нареждане установява, че заплатената сума е именно за адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Доводът за наличието на предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК също е неоснователен. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Настоящият състав на ВКС намира, че реализираната от процесуалния представител на ответника по касация защита в производството по чл. 288 ГПК е предоставена по спор, който се характеризира с фактическа и правна сложност. Фактическата сложност е обусловена от широкия кръг обстоятелства, които са изследвани и установени в съдебното производство като релевантни към правния спор. Правната сложност произтича от преценката за формирането на правни разрешения от въззивния съд по тях, както и от съпоставката на тези правни разрешения с приложената от касаторите съдебна практика и обосноваване на поддържаното становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Отговорът по чл. 287, ал. 1 ГПК съдържа разглеждане и отговор на всички поставени в приложението въпроси и съображения на касаторите в подкрепа на искането им за допускане на касационно обжалване. С новия Граждански процесуален кодекс са заложени нови принципни положения, свързани с по-големи изисквания към професионализма и качествата на процесуалния представител и с по-голямата му отговорност към подготовката и воденето на делото, особено в касационната инстанция. За редовността на касационната жалба е предвидено изрично изискването за приподписването й от адвокат – арг. от чл. 284, ал. 2 ГПК, а на основание чл. 287, ал. 1 ГПК това изискване си прилага и за отговора на касационната жалба, с цел юридическа прецизност и защита в по-висока степен интересите на страните. Тези завишени изисквания дават основание да се направи извод за ролята на процесуалния представител за обезпечаване спазването на законовите изисквания и ефективна правна защита и съответно възможността да се договарят адекватни на тези изисквания, по-високи по стойност, адвокатски възнаграждения.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира молбата за неоснователна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от страна на пълномощника на „Интер Престиж“ ЕООД и С. М. М. за изменение по реда на чл. 248 ГПК на определение № 608/23.10.2018 г. по т. дело № 788/2018 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която в полза на ответника по касация Я. Д. Д. са присъдени разноски в размер на 7 200 лева – платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по касационно обжалване на въззивно решение№ 144 от 12.07.2017 г. по в.гр.д. № 153/2017 г. по описа на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.