Определение №550 от 41394 по гр. дело №78/78 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 550

С. 30.04.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 23 април две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова

разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 78/2013 година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Н. от [населено място], подадена от процесуалния му представител адв. Б. В., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІІІ-Г с-в, АО, от 19.03.2012г. по в.гр.д. № 12834/2011г. в частта, с която е потвърдено решението на Софийски районен съд, 60 с-в, от 13.05.2011г. по гр.д. № 17563/2010г. в частта, с която е признато за установено задължението на С. Д. Н. към [фирма] в размер на 4 404,87 лв. за потребена топлинна енергия за периода от м.12.2006г. до м. 04.2009г. и сумата 997,45 лв. лихва, както и 724,40 лв. разноски по делото.
Ответникът по касация [фирма] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи иска въззивният съд е приел, че страните са субекти на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при условията и по реда на чл. 106 и чл. 106а ЗЕЕЕ /отм./ – чрез публично известни условия, одобрени от ДКЕВР, в които са определени правата и задълженията на страните. Ответникът като собственик на процесния апартамент и по силата на чл. 106а, ал. 4 ЗЕЕЕ /отм./ и чл. 153 ЗЕ има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди и като такъв е съконтрахент по процесния договор, чието основно задължение е да заплаща стойността на доставената и потребена от него топлинна енергия. На общо събрание на ЕС от 18.09.2002г. е взето решение за въвеждане на топлинно счетоводство, в изпълнение на което е подписан договор с третото лице – помагач [фирма], по който ищецът не е заявил разпределители на топлинна енергия. Представени са протоколи за неосигурен достъп на служители на ФДР до отоплителните тела за отчет, както и констативен протокол, удостоверяващ кои абонати не присъстват на редовен отчет, между които и ответникът Н.. Съдът е приел за установено също така, че в апартамента на ответника Н. има отоплителни тела, които са присъединени към разклоненията на общата отоплителна инсталация, но радиаторите функционират без да са оборудвани с уреди за дялово разпределение. Липсва и узаконен водомер за топла вода, поради което е начислявано потребление на база брой потребители. Въз основа заключението на съдебно техническа експертиза съдът е определил количеството топлинна енергия за абонатната станция на адреса, подменена през 2003г., отопляемия обем на жилището, отдадената енергия за сградната инсталация. Приел е, че са били извършвани месечни отчети на топломери и водомера в абонатната станция на процесния блок, но индивидуални отчети на измервателни уреди в апартамента на ответника не са извършвани поради липса на такива. Съдът е приел за основателно възражението на ответника за частична неоснователност на иска поради погасяването му с изтичане на тригодишна погасителна давност и въз основа заключението на вещо лице е определил дължимата сума на 4 404,87 лв.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът С. Д. Н. поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излага подробни оплаквания за неправилност на решението – неправилно изчисляване на сумите, които не са погасени по давност; ищецът не е представил доказателства за публикуването на ОУ и влизането им в сила; ищецът не е установил изпълнение на разпоредбата на чл. 9, т. 4 ОУ за отчитане на топломери в абонатната станция; ищецът не е доказал всички задължения по размер с изслушаните СИЕ и СТЕ; не е доказал коректно изпълнение на изискванията на Наредба № 16-334/06.04.2007г.; не е ангажирал доказателства, че топломерът в абонатната станция отговаря на законовите изисквания; липсва писмен договор за доставка на топлинна енергия между страните. Прилага съдебна практика.
На първо място следва да се отбележи, че касаторът не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Оплакванията за неправилност на съдебния акт съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
На следващо място ВКС намира, че наведените оплаквания за неправилност на въззивното решение, дори и да се формулират като материалноправни или процесуалноправни въпроси, с изключение на възражението за частично погасяване на иска по давност, не са от значение за решаването на делото, тъй като не са въведени в предмета му. С отговора на исковата молба касаторът С. Д. Н. е оспорил иска с възражения, че не е консумирал топлинна енергия и че искът е погасен по давност. Не са оспорени представените от ищеца писмени доказателства, включително тези за публикуване на Общите условия. При така очертания предмет на делото единствено материалноправният въпрос за погасителната давност отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 на посоченото по-горе ТР, според което материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. За установяване на противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС е представено решение № 168/22.12.2009г. по гр.д. № 408/2009г. ІІ т.о. ВКС, с което е прието, че помесечните задължения на потребителите на топлинна енергия към топлоснабдителните дружества са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. ВКС намира, че не е налице твърдяното противоречие с въззивното решение. По въпроса е постановено и тълкувателно решение № 3/11г. от 18.05.2012г. ОСГТК на ВКС, с което е прието, че вземанията на топлофикационните дружества са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишната погасителна давност, в какъвто смисъл е и постановеното от въззивния съд решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІІІ-Г с-в, АО, от 19.03.2012г. по в.гр.д. № 12834/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове:

Scroll to Top