5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№550
София, 29.09.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 817/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник адвокат А. Б., срещу решение № 2216 от 26.11.2013 по т.д. № 2788/2013 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено решение от 25.01.2013 г. по т.д. № 2592/2009 г. на Софийски градски съд, VІ-12 състав за отхвърляне на предявения срещу [фирма], ЕИК[ЕИК] частичен иск за сумата 180 000 лв. от общо 420 000 лв., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.82 ЗЗД по споразумение за сътрудничество от 24.06..2005 г., представляващи вреди от несключени окончателни договори за МВЕЦ „О.”, „Прокопаник” и „Церево” .
В жалбата се поддържат касационни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, с искане за неговата отмяна и постановяване на решение по същество, с което да се уважи исковата претенция, с присъждане на разноски. Според касатора съдът не е приложил докрай принципа на търсене на общата воля на страните по споразумението, както и, че за възложителя-ответник не е съществувала правна възможност да откаже възлагане на останалите седем обекта, при положение, че са изпълнени предвидените в споразумението предпоставки. Изразява се несъгласие с изразеното от въззивния съд разбиране, че претендираните пропуснати ползи не са и не могат да бъдат пряка и непосредствена последица от неизпълнението на ответника, тъй като ако последният бе възложил изработването на съответните проекти за последващите седем централи/МВЕЦ/ изпълнителят би получил дължимото възнаграждение.
В приложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните правни въпроси: „1. В случай на неизпълнение на договореното възнаграждение при престиране на услуга, имаща за предмет предоставянето на интелектуален продукт/проект/ какъв характер има неизплатеното възнаграждение: на пропусната полза или на причинена вреда и 2. Задължително ли е за успешното провеждане на иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД кредиторът да посочи пропуснати ползи заедно с причинени вреди, доколкото съгласно Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС пропуснатата полза е елемент от фактическия състав пораждащ правото на обезщетение”. Бланкетно се поддържа, че материалноправните въпроси за от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С молба вх.№ 7917 от 12.09.2014 г. касаторът е направил „уточнения” на основанията за допускане на касационно обжалване, които са депозирани след преклузивния срок по чл.283 ГПК и не следва да се преценяват.
Ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Н. Р., оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въззивното решение за правилно. Подробни съображения са развити в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение по предявения частичен иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. с чл.82 ЗЗД решаващият съдебен състав на Апелативен съд – София е приел, че сключеното между страните споразумение за сътрудничество от 24.06.2005 г. е с характер на предварителен договор, с предмет сключване на окончателен договор за изработка, по силата на който и по възлагане от ответника ищецът да извърши консултиране и авторизация на проекти за бъдещи 7 броя МВЕЦ. След преценка на клаузите на споразумението е счетено, че то притежава именно присъщите на предварителния договор характеристики и с него страните са се уговорили да направят волеизявление за сключване на окончателен договор, като уговорените в споразумението условия и сбъдването им не са предпоставка за настъпване на правните последици на окончателния договор, а за извършване на волеизявление за сключване на такъв. В тази насока не са възприети доводите на ищцовото дружество – въззивник за наличие на хипотезата на чл.25 ЗЗД.
Формираният от въззивния съд правен извод е в смисъл, че претендираните от ищеца пропуснати ползи не са и не могат да бъдат пряка и непосредствена последица от неизпълнението на ответника на задължението да сключи окончателен договор, тъй като заплащането на възнаграждение по окончателния договор би било следствие от точното изпълнение на ищеца на възложената работа. Възприети са изцяло и мотивите на първата инстанция, с препращане към тях, на основание чл.272 ГПК, съгласно които наличието на изпълнение на задължението на ищеца по отношение на първите две МВЕЦ „Свражен” и „Л.” има значение само на условие за възникване на задължението за сключване на окончателните договори за останалите обекти, но няма отношение към претендираната вреда от несключването им, а тези суми ищецът би могъл да получи само в хипотезата на сключени окончателни договори и тяхното точно изпълнение.
Решаващият състав на Апелативен съд – София е направил и допълнителен извод, че дори и при възприемане тезата на ищеца за наличие на окончателен договор за изработка и по отношение на бъдещи 7 броя МВЕЦ, пропуснатата полза не представлява евентуалното възнаграждение, което би получил изпълнителят при изпълнение на задълженията си, а печалбата, която би реализирал, но за която не са ангажирани доказателства.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поставените в изложението материалноправни въпроси не могат да обосноват приложното поле на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като те не са от значение за формиране на решаващата воля на съда/ т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. При съобразяване на посочените по-горе правни изводи на въззивната инстанция, следва да се приеме, че първият въпрос, свеждащ се до разграничаването на пропуснатите ползи от претърпените загуби и дадената от въззивния съд квалификация на претендираното от ищеца обезщетение, която е направена при съобразяване на твърдяните от ищеца обстоятелства в исковата молба и последващите уточнения, не са обусловили изхода на делото. От друга страна, този въпрос е формулиран въз основа на поддържаните от касатора ищец доводи за правната характеристика на споразумението, както и за дължимост на възнаграждението/под формата на обезщетение/, които обаче не са възприети от решаващия въззивен състав. С оглед на тази констатация, не би могло в настоящото производство по селекция на касационните жалби да се преценява правилността на обжалвания съдебен акт, тъй като основанията за допускане на касационно обжалване не се припокриват с основанията по чл.281, т.3 ГПК и това е принципно разяснено в т.1 от цитираното тълкувателно решение. След като не е налице основната предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК, то не се дължи произнасяне и по бланкетно поддържаното допълнително основание, а именно, че произнасянето по този въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Вторият материалноправен въпрос също не може да се прецени като релевантен за изхода на спора, доколкото въззивният съд е отхвърлил иска като неоснователен по основните съображения, че претендираните пропуснати ползи в размер на възнаграждението, което би получил ищеца при точно изпълнение на задълженията по окончателния договор не могат да бъдат в пряка причинна връзка от неизпълнение на задължението на ответника за сключване на окончателен договор. Независимо от цитираното в този въпрос ТР № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е даден принципен отговор за обема и отговорността за вреди от виновно неизпълнение на договорни задължения, както и разграничение между вида имуществени вреди, подлежащи на обезщетяване според разпоредбата на чл.82 ЗЗД – претърпяна загуба и пропусната полза, касаторът е допуснал известно смесване на тези два вида вреди. От друга страна, липсват данни, въз основа на които да се направи извод, че обжалваният съдебен акт е постановен в отклонение от посоченото тълкувателно решение. Дори и да се приеме, че вторият въпрос е частично относим към допълнителния извод на въззивния съд/ който следва да се счете за евентуален/, той касае констатацията на съда за липсата на доказателства за печалбата, която би реализирал ищеца при възприемане на споразумението като окончателен договор за бъдещите 7 бр. МВЕЦ на река Искър, а не касае елементите от фактическия състав на чл.82 ЗЗД.
При този изход на делото на ответника по касация се дължат разноски в размер на 10 800 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представените с отговора писмени доказателства. Претендираното адвокатско възнаграждение по т.2 от списъка на разноските на ответника по касация в размер на 21 600 лева не се дължи, тъй като то е само уговорено, но не и заплатено от ответното дружество/ т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2216 от 26.11.2013 по т.д. № 2788/2013 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата 10 800/ десет хиляди и осемстотин/ лева – разноски за настоящото производство
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: