О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
София, 08.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело N 2621/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Образувано е по частна касационна жалба от „З.”-О., представлявано от управителя З. З. и процесуален представител адв.Ж. З. срещу определение № 174/ 13.02.2014 г. по ч.т. д. № 1064/ 2014 г. на Старозагорския окръжен съд.
Касаторът намира, че обжалваното определение е неправилно, тъй като въпреки че не му е било указано да представи по делото бордерото за внесена държавна такса, подадената от него частна жалба е върната като нередовна. Моли същото да бъде отменено и да се уважи жалбата му.
В изложението към частната касационна жалба касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Поставя процесуалноправният въпрос : дали недаването на указание на страната,че следва да представи платежния документ за внесената държавна такса е пропуск на съда, който съставлява нарушение на правилата и се отразява на закоосъобразността на действията му,респ. на правилността на определението му. Счита,че приетото от въззивния съд е в отклонение с приетото в определение № 23/04.01.1980 г. по гр.д.№285/1980 г. ІІ г.о.,че съдът трябва да е изпратил съобщение до жалбоподателя да приложи към жалбата документ за внесената д.такса, за да я върне,когато такъв не е представен.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.А. Д. оспорва жалбата. Намира, че изведеният от касатора въпрос е неотносим към изводите на въззивния съд, тъй като на касатора е било съобщено указанието на съда да представи документ за платена държавна такса и последиците от неизпълнението му.Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Ответникът по частната касационна жалба е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу касатора за сумата 6 708, 35 евро главница, законна лихва за забава върху тази главница за периода 02.06.2010 г.-20.02.2012 г. от 1366,34 евро , законната лихва от датата на подаване на заявлението и законна лихва за забава върху главница от 20 513, 23 евро за периода 01.06.2010 г.-02.06.2010 г. 12,12 евро. Издадена е заповед № 1621/ 27.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 2226/ 2012 г. на Старозагорския районен съд, срещу която касаторът е подал възражение. От заявителя е предявен иск по чл.415 ал.1 ГПК, който с решение № 1200/14.11.2012 г. по гр.д.№ 3363/2012 г. на Старозагорския районен съд е уважен относно главницата и отхвърлен относно лихвите за забава от 12,12 евро и за разликата над 1226,40 лв. до размер на 1 366,34 евро. С определение № 3489/21.11.2013 г. издадената заповед за незабавно изпълнение е обезсилена за посочените суми и за разноските над 977,20 лв. до размер на 977,20 лв. Срещу това определение е постъпила частна жалба вх.№29325/10.12.2013 г. С разпореждане на администриращия съд тя е оставена без движение, като на жалбоподателя е указано да внесе в едноседмичен срок д.такса от 15 лв. и да представи доказателства за това, с предупреждение,че при неизпълнение частната жалба ще бъде върната.Съобщение с указанията е връчено на 30.12.2013 г. С разпореждане № 627/16.01.2014 г. частната жалба е върната, поради неотстраняване на нередовностите.С обжалваното определение същото е потвърдено, като са изложени мотиви,че жалбоподателят е бил уведомен за задължението си да представи платежен документ.
К. съд намира,че касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Тя е насочена срещу определение на въззивен съд, постановено в заповедно производство. Актовете в това производство не подлежат на касационен контрол според приетото в ТР № 4 /18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/ 2013 г. ОСГТК-т.8.Заповедното производство не е „друго производство” ,свързано с исковия процес по смисъла на чл.274 ал.3 т.2 ГПК.То е самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото.Триинстанционно разглеждане законодателят е предвидил относно исковото производство и при изрично указване относно други производства, напр. чл.396 ал.2 ГПК за обезпечителното и препращащата разпоредба на чл.540 ГПК за охранителното.В сега действащия ГПК заповедното производство замества това по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, което също беше уредено съгласно чл. 244 ГПК /отм./ като двуинстанционно- ТР № 1/17.07.2001 г. по гр.д.№1/2001 г. ОСГК.След като заповедното производство е двуинстанционно , на основание чл. 274 ал.ІV ГПК не подлежат на касационно обжалване както актовете, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство ,така и останалите постановени в това производство определения, включително преграждащите, каквото е настоящото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба от „З.”-О. срещу определение № 174/ 13.02.2014 г. по ч.т. д.№ 1064/ 2014 г. на Старозагорския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: