О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
гр.София, 18.05.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1835 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 16.06.2009г. по гр.д. № 2591/2007г. на Варненски ОС, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД.
Жалбоподателят Г. Н. М. поддържа, че решението съдът се е произнесъл по материално правен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът С. К. , в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил иск на Г. Н. , конституиран по делото като наследник на починалата в хода на процеса Н. К. , с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД, за отмяна на дарение, извършено с нотариален акт №9/1998г. на нотариус при Варненски РС, с който тя е надарила своя внук С. К. с апартамент в гр. В., поради недаване на издръжка от надарения. За да отхвърли предявения иск, въззивният съд в изпълнение на указания дадени му в отменително решение на РКС от 04.12.2007г. по гр.д. №1033/2006г., при анализ на доказателствата по делото, е приел, че дарителката не е изпаднала в трайна нужда от издръжка.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационна жалба процесуалният представител на жалбоподателят е приложил и становище по допустимостта на касационното обжалване. В същото поддържа, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по с материално правен въпрос, касаещ точното тълкуване на понятието “трайна нужда”, с оглед възможността на дарителя да иска заплащане на издръжка от надарения, по който въпрос има противоречиво произнасяне на съдилищата и по който въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Представя решение от 10.05.1996г. по гр.д. №121681956 на ВКС, решение от28.09.2001г. по гр.д. №132/2001г. на ВКС, решение от 20.10.2008г. по гр.д.04233/2007г. на ВКС, решение от 28.06.1994г. по гр.д. №922/1994г., решение от 10.07.2000г. по гр.д. №1349/1999г. на ВКС, решение от 08.07.2002г. по гр.д. №279/2002г., решение от 15.07.2003г. по гр.д. №174/2003г., решение от 08.10.2008г. по гр.д. №3659/2007г. и решение от 07.11.2008г. по гр.д. №6360/2007г. на ВКС, в които е прието, че дарителят може да иска надарения да му заплаща издръжка, когато е изпаднал в трайна нужда от такава.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода по делото, а именно относно точното тълкуване на понятието “трайна нужда” и възможността дарителят да иска заплащане на издръжка от надарения, но по този въпрос няма противоречиво произнасяне на съдилищата. Върховният касационен съд е дал и задължително тълкуване/ с оглед даденото разрешение в т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ на този въпрос в решение от 02.02.2010г. по гр.д. №161/2009г., в което е прието, че когато дарителят изпадне в нужда и поиска издръжка от надарения, то последният има задължения да дава такава и санкция за неизпълнението му е отмяната на дарението. Преценката на “трайната нужда”, означава съдът да определи същата във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, тъй като не е налице разрешаване на въпроса в противоречие със задължителната практика на ВКС, нито е налице противоречиво решаване на този въпрос от съдилищата. Върховният касационен съд упражнява контрол само върху въззивните решения постановени в отклонение с вече уеднаквената съдебна практика, какъвто не е настоящия случай.
Що се касае до твърдението на жалбоподателя, че не са направени верни изводи при анализа на доказателствата по делото, то следва да се има предвид обстоятелството, че преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това че искът е неоснователен и не следва да бъде отменено дарението, тъй като дарителката не е имала трайна нужда от издръжка, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.06.2009г. по гр.д. № 2591/2007г. на Варненски ОС, на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК по жалба на Г. Н. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: