О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
гр. София 16.11.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 15 ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 4058 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от ответника [фирма] [населено място], общ.Г..Т., чрез адв. М. В. против определение № 276/02.06.2017 г. по в.ч.т.дело № 147/2017 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 445/24.04.2017 г. по гр. дело № 355/2014 г. на Районен съд [населено място], с което на [фирма] е върната като нередовна въззивна частна жалба вх. № 292/23.01.2017 г. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е нищожно, без да се сочат основания за това, че е недопустимо и незаконосъобразно. Според жалбоподателя при условие, че вносната бележка за внесена държавна такса в размер на 30 лв. е приложена към делото е недопустимо съдът да приема, че не е негово задължение да следи или да задължава страната изрично да уведомява съда при условие, че всички документи по делото са сканирани и при справка за движението на делото съда може да проследи всяко действие, че освен вносната бележка за заплатена държавна такса в размер на 30 лв. е приложена с молба с вх.номер, което за съда не е никакво затруднение да проследи движението по делото. Сочи, че въззивният съд не е преценил, че внесената допълнително държавна такса в размер на 15 лв. е преди жалбоподателя да е запознат със съобщението за последното действие на ГТРС. Неправилно според жалбоподателя въззивният съд е приел, че вносната бележка за заплатена държавна такса 15 лв. не е приложена и в жалбата не е посочено от коя дата е тази вносна бележка, тъй като за да стигне до този извод Д. е следвало да изиска администриране на делото от ГТРС и да изиска справка от движението на делото, за да прецени какви документи са сканирани или да се направи справка относно описаните за входиране документи. Искането е за отмяна на определението и връщане делото на районния съд за администриране на частната жалба.
В изложението са формулирани въпросите: 1. надвнесена сума предварително допустимо ли е да се приеме, че същата може да се ползва за дължимата за плащане държавна такса и длъжен ли е съдът да следи служебно за внесените такси по делото или страната да уведоми съда за заплатената такса, 2. като е задължен съда да следи служебно за заплатена държавна такса, задължен ли е и да се произнесе за възстановяване на надплатена държавна такса, 3. при дадени указания за заплащане на дължима държавна такса задължен ли е съдът да посочи конкретната банкова сметка, по която да бъде внесена държавната такса, 4. внесената държавна такса след указания срок, но преди постановяването на съдебния акт заздравява ли установената нередовност на направеното искане и допустимо ли е съда да приеме за изправени констатираните нередовности, 5. надплатената държавна такса може ли да се ползва за последваща дължима държавна такса и задължена ли е страната да уведомява съда, 6. при изпълнение на дадени указания за заплащане на държавна такса те трябва ли да сочат конкретната банкова сметка, по която таксите да бъдат внесени, решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са определения на състави на ВКС и определения на апелативен съд [населено място], на окръжен съд [населено място], окръжен съд [населено място].
Ответницата по частната жалба М. М. не е изразила становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Производството по в.ч.т.дело № 147/2017 г. на Добричкия окръжен съд е образувано по подадена от ответника [фирма], чрез адв. М.В. частна жалба срещу постановено по делото Разпореждане № 445/24.04.2017г.за връщане като нередовна на въззивна частна жалба,вх.№ 292/23.01.2017г. срещу разпореждане от 21.11.2016г.за издаване в полза на ищеца на изпълнителен лист за сумата от 350.00 лв., представляваща разноски по вз.гр.дело № 210/2016г.по описа на Добричкия окръжен съд.
Въззивният съд е приел, че с разпореждане от 10.03.2017г.по гр.дело № 355/2014г.Районен съд, [населено място] е дал указания на жалбоподателя [фирма] по жалба, вх.№ 292/23.01.2017г.в едноседмичен срок от съобщаването да представи платежен документ за внесена по сметка на Д. държавна такса по жалбата в размер на 15.00 лв., с указание, че в противен случай жалбата ще бъде върната. Прието е, че за вмененото му от съда задължение жалбоподателят [фирма] Т. е уведомен с връчено лично на пълномощника на страната адв. М. В. съобщение на 20.03.2017г., в което задължението е изрично вписано. Посочил е, че едноседмичният срок за отстраняване на констатираната нередовност на жалбата е до 27.03.2017г.включително, че в този срок доказателства по делото за внасяне на определената от съда държавна такса не са представени. С оглед на това е преценено за законосъобразно разпореждането на първоинстанционния съд, с което на основание чл.275,ал.2,във вр.с чл.262,ал.2,т.2,във вр. с чл.261,т.4 от ГПК,е върната като нередовна подадената въззивна частна жалба,вх.рег.№ 292/23.01.2017г.
Прието е, че обстоятелството, че в изпратеното на адв.В. съобщение не бил изрично вписан съдебният акт, послужил като основание за даване на указанието за отстраняване констатираната нередовност на жалбата, не променя този извод. Според съда такъв акт е постановен, като в случай, че жалбоподателят е искал да узнае конкретните номер и дата на постановения съдебен акт е можел да откаже получаване на съобщението, до връчване на акта, както е направил при връчване на атакуваното с жалба Разпореждане № 445/24.04.2017г. Посочил е, че след като не е сторил това и след като във връченото му съобщение указанието е ясно и изрично изписано и в дадения срок същото не е изпълнено жалбата е неоснователна.
Относно твърдението на жалбоподателя, че по гр.дело № 355/2014г. [фирма] е внесло такси, които са останали неползвани, че е надвнесло държавни такси, които биха могли да се ползват за покриване на дължимата по жалба,вх.№ 292/23.01.2017г. такса в размер на 15.00 лв. е прието, че съдът няма задължението служебно да следи за наличието на неползвани или надвнесени такси, съответно при необходимост да ги прехвърля от една сметка в друга. Посочил е, че задължение на страната е да охранява интересите си. Прието е, че ако жалбоподателят е считал, че не следва да внася такса по жалба,вх.№ 292/23.01.2017г, поради наличие на надвнесена такава или на недължимо внесена по делото, в срока за отстраняване на нередовностите е следвало да уведоми съда за това, като го сезира със съответното искане. Прието е също, че след като това не е сторено не може да се направи извод, че даденото указание е изпълнено.
Съдът е приел, че липсват доказателства и в подкрепа на твърдението в жалбата, че с вносна бележка жалбоподателят е заплатил такса в размер на 15.00 лв.по сметка на Добричкия окръжен съд, която е изпратил по делото. Посочил е, че в жалбата не се конкретизира от коя дата е вносната бележка, че към жалбата е представена молба за депозирана вносна бележка за платена такса, като към молбата бележка липсва, че самата молба е от 15.05.2017г. – много след изтичане на едноседмичния срок на 27.03.2017г. При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното разпореждане.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за недопустимост на обжалваното определение. Последното е постановено от надлежен съдебен състав по редовна въззивна частна жалба, подадена от легитимирана страна и в рамките на въведените в същата основания за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените въпроси в изложението.В подкрепа на доводите за установяване на сочената предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е цитирал и представил две определения на състави на ВКС, постановени по чл.288 ГПК, с които не е допуснато касационно обжалване. Това са определение № 236/16.06.2016 г. по гр.дело № 2321/2016 г. на ВКС, III г.о., с което съдът се е произнесъл в производство по реда на чл.274,ал.3 ГПК и не е допуснал касационно обжалване. С определение № 870/02.12.2016 г. по т.дело № 809/2016 г. на ВКС, II т.о. в производство по чл.274,ал.3 ГПК съдът също не е допуснал касационно обжалване. Двете определения са извън обхвата на съдебните актове, представляващи практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. С оглед на това не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпросите, поставени в изложението.
По същите въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Според практиката на ВКС, обективирана в т.3 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Жалбоподателят е представил влезли в сила две определения – определение № 779/15.09.2015 г. по в.ч.гр.дело № 600/2015 г. на Хасковския окръжен съд и определение № 58/29.01.2016 г. по в.гр.дело № 66/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С посочените определения не са разрешавани формулираните от жалбоподателя въпроси в изложението. С оглед на това и не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Приложеното определение № 64/27.01.2016 г. по ч.гр.дело № 30/2016 г. на Варненския апелативен съд настоящият съдебен състав намира, че не следва да се обсъжда, тъй като е без отбелязване да е влязло в сила.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението, тъй като жалбоподателят не е обосновал самото основание – не е посочил какво е значението на поставените правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателят не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставените въпроси, касаещи приложението на нормите на чл. 275,ал.2,вр.чл. 262ал.1 и ал.2т.2, вр.чл.261,т.4 ГПК не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго и съществува последователна и многобройна задължителна съдебна практика.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2 и т.3 ГПК на определението на Добричкия окръжен съд по поставените въпроси от жалбоподателя [фирма], чрез адв. М.В..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 276/02.06.2017 г., постановено по в.ч.т. дело № 147/2017 г. на Добричкия окръжен съд по касационна частна жалба вх. № 3867/14.06.2017 г., подадена от ответника [фирма], [населено място], [улица], общ.Г..Т., чрез адв.М. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: