2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
гр. София, 18.07. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 464 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищеца Д. Г. Т. срещу определение, постановено в открито съдебно заседание от 06.06.2012 г. по въззивно гр. дело № 160/2012 г. на Варненския апелативен съд. С него е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, производството по същото възивно гр. дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр. дело № 6681/2011 г. на Софийския градски съд (СГС). За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че спорът по последното дело относно действителността на завещанието, от което ответникът С. П. Л. черпи правата си, е преюдициален по отношение на настоящото дело, въпреки че липсва идентичност между страните по двете дела – жалбоподателят-ищец не е страна по другото дело. Приел е и че преюдициалността на спора по последното спрямо спора по настоящото дело се изразява в това, че в случай на унищожаване на завещанието ответникът С. Л. ще изгуби качеството на заветник по това завещание, а оттам – и процесуалната си легитимация на страна по настоящото дело.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на въззивен съд и е процесуално допустима. В нея се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение. Изтъква се, че жалбоподателят-ищец не е страна, нито правоприемник на страна по гр. дело № 6681/2011 г. на СГС, поради което евентуалното решение по последното ще му е непротивопоставимо, а ще е от значение само за ответника С. Л. – правоприемник по завещание на починалия първоначален ответник по настоящото дело М. Н., като се излагат съображения в тази насока.
Ответникът С. П. Л., в отговора си на частната жалба излага становище и съображения за неоснователност на същата. Поддържа, че в случай на уважаване на иска с правно основание „чл. 24 от ЗН, във вр. с чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД”, предявен срещу него по гр. дело № 6681/2011 г. на СГС, в качеството му на заветник на починалия М. Н., той би загубил процесуалната си легитимация по настоящото дело, което е от значение за правилното решаване на спора по него, тъй като би се стигнало до недопустим иск и съответно до недопустимо решение, като в този случай наследствени права от М. Н. биха черпили ищците по другото дело, а не ответникът С. Л..
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
Спряното въззивно гр. дело е висящо по предявен от жалбоподателя срещу ответника, в качеството му на правоприемник по нотариално завещание на починалия първоначален ответник М. А. Н., установителен иск за собственост въз основа на давностно владение на недвижим имот в [населено място].
От писмените доказателства, въз основа на които е постановено обжалваното определение за спиране на въззивното производство, а именно: призовка за ответника в качеството му на ответник и по гр. дело № 6681/2011 г. на СГС, постановено по последното определение от 08.12.2011 г. по чл. 140 от ГПК (в което не са посочени страните и предмета на иска с правно основание „чл. 24 от ЗН, във вр. с чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД”) и заявление с вх. № 19393/08.09.2011 г. по описа на СРС с приложени към него пет нотариално заверени заявления за приемане на наследството на М. Н. от петима негови наследници по закон, не се установява, че този иск с правно основание „чл. 24 от ЗН, във вр. с чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД” е за недействителността именно на нотариалното завещание на М. Н., оставено в полза на ответника и представено като доказателство по настоящото дело. Само поради това – като постановено при липса на достатъчно доказателства относно предмета и страните на приетото за преюдициално спрямо настоящото дело, гр. дело № 6681/2011 г. на СГС, обжалваното определение на въззивния съд за спиране на производството се явява неправилно и подлежи на отмяна.
Отделно от горното (дори да се приеме, че спорът по другото дело е за действителността на представеното по настоящото дело нотариално завещание), основателен е и доводът на жалбоподателя, че след като той не е страна по това друго дело, то решението по него няма да го обвърже със сила на пресъдено нещо и ще му е непротивопоставимо по настоящото дело. В тази връзка, неправилен е и решаващият извод на въззивния съд, че в случай на „унищожаване” на завещанието по другото дело, ответникът С. Л. щял да изгуби процесуалната си легитимация на страна по настоящото дело. Спорът за действителността на завещанието е материалноправен и е от значение за материалноправната, а не за процесуалната легитимация на страните по делото (макар в случая тя поначало да следва от наличието на материално правоприемство). Това би било така и в случай, че този материалноправен спор за действителността на завещанието не бе предмет на друго дело, а бе повдигнат чрез възражение в рамките на производството по настоящото дело – ако наследниците по закон на М. Н. (които също се легитимират като негови процесуални правоприемници) бяха конституирани по делото, наред с правоприемника му по завещание – ответника С. Л. (за което съдът, включително въззивният, следва да следи служебно). След като обаче наследниците по закон не са конституирани като страни по настоящото дело и след като жалбоподателят-ищец не е страна по другото дело, то решението по последното по никакъв начин не би могло да се отрази на процесуалната легитимация на вече конституирания по настоящото дело ответник С. Л., както неправилно е приел въззивният съд, респ. това решение по другото дело няма да е от значение за правилното решаване на спора по настоящото дело, по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
От гореизложеното следва извод за неправилност на обжалваното определение, което налага неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението, постановено в открито съдебно заседание от 06.06.2012 г. по въззивно гр. дело № 160/2012 г. на Варненския апелативен съд, с което е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, производството по същото възивно гр. дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр. дело № 6681/2011 г. на Софийския градски съд;
ВРЪЩА делото на Варненския апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.