2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
София, 19.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №423/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на А. В. А. срещу решение №17317 от 09.10.2014г по гр.д. № 12182/2014г на Софийски градски съд, постановено по трудов спор с А. „М.” в потвърждаване на решение от 28.04.2014г на Софийски райнен съд , с което са отхвърлени исковете на касатора за признаване за незаконно уволнението на основание чл. 328 ал.1 т.12 КТ по заповед №7234 от 23.07.2012г на директора на А. „М.” за прекратяване на трудовите правоотношения поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител съгл. §9 ал.1 от ПЗР на Наредбата за прилагане на Класификатора, заедно с искове възстановяване на работа и обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ .
В изложение се сочи основание по.чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради възприетото от въззивния съд , че единствена предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата на чл. 325 т.12 КТ е определянето на длъжността за заемане от държавен служител по служебно правоотношение . Според защитата , така в противоречие с опр.№142 от 2009г по гр.д № 48111/2008 ІІ г.о на ВКС въззивният съд изключва необходимостта да се установи , че длъжността се запазва и в новото щатно разписание , макар с известна промяна. В това е същественият правен въпрос , за разграничаване на основанията в чл. 325 т.12 КТ и чл.328 ал.1 т.11 КТ.
В отговор директора на А. „М.” оспорва съображенията в изложението. Няма противоречие, а е налице съответствие на обжалваното решение с установената практика . Макар цитираното определение по чл. 288 ГПК да не формира практика на ВКС по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , няма противоречие и с него. Претендира се юрисконсултско възнаграждение .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Изтъкнатото в изложението основание по чл. 280 ал.1 т.1ГПК не е подкрепено със съображения , основаващи се и кореспондиращи със съдържанието на обжалваното въззивно решение и обективно направените от въззивния съд фактически и правни изводи. В оспорваната заповед на директора на А. „М.” работодателят се е позовал на подзаконов нормативен акт , какъвто е ПМС № 129/26.06.2012г , приетата с него Наредба за прилагане на КДА и самия Класификатор, във връзка с което изменение е бил утвърден новия щат.Трудовите правоотношения с касатора като „главен митнически специалист” са прекратени на основание чл. 325 т.12 КТ, тъй като длъжността му е била определена за заемане от държавен служител съгласно пар. §9. ал.1 от ПЗР на Наредбата и в тази връзка Софийски градски съд не е изключил необходимостта да се установи дали по стария и новия класификатор длъжността се запазва , трансформира и пр. премахнати ли са трудовите функции или са запазени , обхващат ли се те в предметния обем на длъжността „инспектор”, която по законодателна преценка вече ще се заема по служебно , а не по трудово правоотношение.Въззивният съд е дал отговор на тези въпроси в решението си .Прието е , че за длъжностите „главен митнически специалист” и „инспектор” при А. „М.” е предвидено осъществяване на идентични основни трудови функции . При поставянето на правен въпрос защитата игнорира изложените фактически и правни изводи на съда , без да мотивира тезата си за противоречие с установена практика на ВКС (включително цитираното определение, което не съставлява практика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ) и без да приложи такава практика .
В установената практика на ВКС е указано на съдилищата какви са предметните предели на трудовия спор по законосъобразност на прекратителното основание по чл. 325 т.12 КТ (реш. №268/2011г по гр.д№1414/2010 ІІІ г.о ,реш. 231/12.06.2013г д.№1353/2013г ІV г.о, реш. 530 /2010 по гр.д№1654/2009,ІІІ г.о).Изводите на въззивния съд са съобразени с тази практика, съгласно която единствена предпоставка за законното упражняване от работодателя на правото на уволнение е определянето на длъжността за заемане по служебно правоотношение ,като дали наименованието на длъжността е променено или е трансформирана в друга , както и дали уволненият служител отговаря на изискванията за заемане на длъжността по служебно правоотношение е без правно значение . Уволнението е извършено законно , след като с ПМС № 129 от 26.06.2012 г. е бил приет нов класификатор на длъжностите в администрацията и там е предвидено, че длъжността „инспектор” в А. „М.” ще се заема по служебно правоотношение – била е утвърдена Наредба за прилагане на класификатора, в която (§ 9, ал.1 ПЗР) съответно е предвидено служителите, заемащи по трудово правоотношение длъжностите „главен митнически специалист”, „старши митнически специалист” и „младши митнически специалист” в А. „М.” да се преназначават на длъжност „инспектор” по служебно правоотношение при условията и по реда на § 36 ПЗР ЗИДЗДСВ .
Основание за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество не е налице . Касаторът дължи да заплати възнаграждение на основание чл. 78 ал.8 ГПК в размер на 150 лева
Предвид горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №17317 от 09.10.2014г по гр.д. № 12182/2014г на Софийски градски съд
Осъжда А. В. А. от [населено място] да заплати на А. „М.” [населено място] сумата 150 лева разноски на основание чл. 78 ал.8 ГПК , в настоящето производство
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .