О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
С. 24.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : М. И.
И. П.
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 438 по описа за 2011 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от М. К. Н. от [населено място],чрез процесуалния представител-адвокат Г. против въззивно определение № 934 от 28.05.2011г. по в.ч. гр.д.№ 1454 по описа за 2011г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено определение от 1.02.2011г. по гр.д.№ 11434/2009г.на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК/противоречие с практиката на ВКС/ по материално правния въпрос допустим ли е иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за учредяване на право на строеж от собственик на терена,част от който е бил възстановен по реда на ЗВСОНИ,като учредяването е било извършено от държавата и ищците преди това и по процесуално правния въпрос дали въззивния съд дължи излагане на собствени мотиви при потвърждаване на прекратително определение на долната инстанция. Не се сочат,нито цитират конкретни актове със задължителен характер на ВКС, на които въззивния акт да противоречи.
В случая фактите не са спорни.
Пред СГС е бил предявен на 24.11.09г.иск от М. Н., в качеството й на наследник на К. Н. срещу Я. П. и П. П., в качеството им на наследници на Е. С. за прогласяване нищожност на договор от 7.07.1980г. за отстъпване право на надстрояване на четвърти етаж на сграда,находяща се на [улица]., сключен от Е. С., ИК на ЛНС и съсобствениците Н., при издадена заповед № 175 от ИК на ЛНС. Като основания за нищожност – са посочени – противоречие със закона и по-специално с чл.2 от ЗСГ и нарушение на добрите нрави. През 1949г.е бил отчужден по ЗОЕГПНС партера от същата сграда,1/2ид.ч.от общите й части и 1/2ид.ч.от дворното място,върху което е изградена,а впоследствие – възстановени.
Преди настоящето производство – са водени две други производства между същите страни със същия предмет.
Първото е по предявен иск от М. Н. и П. Н. срещу Е. С., П. П. и Я. П.,които ищците са квалифицирали по чл.7 от ЗВСОНИ и са искали да бъде признато по отношение на ответниците,че правото на надстрояване е отстъпено при нарушаване на нормативни актове, използване на служебно и партийно положение и злоупотреба с власт и да бъдат признати за собственици на надстроения етаж по силата на приращението.С окончателното решение по делото – №700 от 25.09.2009г.по гр.д.№ 2389/08г.на І г.о.на ВКС – е прието,че независимо,че долните инстанции са приели иска като такъв с правно основание чл.26 от ЗЗД и чл.108 от ЗС,то с оглед изложените в исковата молба основания /идентични с настоящите/ – предявеният иск има всички характеристики на иска по чл.7 от ЗВСОНИ.Като е счел същия за недопустим,е обезсилил постановения въззивен акт,неточно квалифициран по чл.26 ал.1 от ЗЗД,а в частта досежно претенциято по чл.108 от ЗС –решението е отменено,а въпросът решен по същество с отхвърляне на иска
Второто е по предявен иск от сегашната ищца М. Н., заедно с П. Н. по чл.26 ал.1 от ЗЗД срещу Е. С., П. П. и Столична община за прогласяване нищожност на същия договор от 7.07.1080г.Това производство е приключило през лятото на 2010г.,като последната инстанция е счела/решение № 304 от 8.07.10г.по гр.д. №1576/10г.на І г.о.на ВКС/,че искът с оглед изложените в исковата молба основания /идентични с настоящите/- неправилно е бил приет за такъв по чл.26 от ЗЗД, следва да се квалифицира по чл.7 от ЗВСОНИ,разгледал го е и го е отхвърлил като неоснователен.
Срещу така подадената частна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността й.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното :
Не е налице посоченото основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на постановения въззивен акт. Съгласно т.2 от ТР № 1/19.02.2010г.по т.д.№ 1/09г.- посоченото основание е налице когато в обжалвания въззивен акт, поставеният правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86 ал.2 то ЗСВ/ДВ бр.59/94г./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК.В случая такива актове не се сочат,а и настоящият съдебен състав не счита,че подобно противоречие е налице.
В случая – двукратно вече ВКС е имал възможност да посочи,че по начина по който в исковата молба са изложени основанията за нищожност на процесния договор от 7.07.1980г.- противоречие със закона и по-специално с чл.2 от ЗСГ и нарушение на добрите нрави поради това,че изборът на предпочетения кандидат е основан на неговата партийна принадлежност и заслуги като активен борец- покриват характеристиките на иска по чл.7 от ЗВСОНИ,съобразно приетото в ТР № 1 от 17.05.1995г.на ОСГК на ВС.В този смисъл поставеният материално правен въпрос, във връзка с който се иска да се допусне касационно обжалване, не е от значение за изхода на спора и не е годно общо основание /а по-горе беше посочено защо и специално основание не е налице/.Това е така,защото дори и принципно на поставения въпрос да се отговори положително/нещо което настоящия съдебен състав не споделя/ , то в случая не е допустимо да се предяви иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за учредяване на право на строеж от собственик на терена,част от който е бил възстановен по реда на ЗВСОНИ,при положение,че по начина,по който е предявен искът повтаря основанията на специалния иск по чл.7 от ЗВСОНИ и е налице приключило производство по чл.7 от ЗВСОНИ, по което той е отхвърлен.
По поставения процесуално правен въпрос също не следва да се допуска касационно обжалване,защото той е ирелевантен/не е от значение аз изхода на спора/.Съгласно приетото в постановени решения по реда на чл.290 от ГПК –въззивният съд е длъжен да изложи собствени мотиви при потвърждаване на прекратително определение на долната инстанция и това в случая е направено.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице посоченото от жалбоподателя основание за допускане до касационно обжалване, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба на М. К. Н. от [населено място] [улица] против въззивно определение № 934 от 28.05.2011г. по в.ч. гр.д.№ 1454 по описа за 2011г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено определение от 1.02.2011г. по гр.д.№ 11434/2009г.на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.