2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 3999/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
София, 21.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 3999/2014 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № 83, постановено на 01.04.2014 год. по в.гр.дело № 46/2014 год. по описа на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 112 от 30.12.2013 год. по гр.дело № 131/2013 год.на Дряновския районен съд за
– отхвърляне предявения иск от Д. манастир „С. А. М.”, представляван от В. митрополит Г. (Й. И. С.), ЕГН [ЕГН], гр.В.Т., [улица] против [община], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявана от кмета И. И. Н. с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 1 415/11 000 идеални части от поземлен имот с идентификатор 23947.272.454 с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за култова, религиозна сграда, комплекс, с площ 11 000 кв.м., при съседи: 23947.272.1, 23947.272.896 и 23947.272.420 под формата на паркинг пред входа на манастира, като [община] бъде осъдена да предаде владението;
– отхвърляне предявените искове от Д. манастир „С. А. М.”, представляван от В. митрополит Г. (Й. И. С.), ЕГН [ЕГН], гр.В.Т., [улица] против ЕТ Л. Р. А. с фирма „Л.-Л. А.”, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],о [улица], ЕТ Й. К. Г. с фирма „Йони-Й. Г.”, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ЕТ В. С. О. с фирма „С.-В. О.”, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от В. Б. Я. и СД”Стил М.-Мечта-С. и сие”ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк][жилищен адрес] представлявано от Т. Й. Й. с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията, чрез които пречат на упражняване правото на собственост на ищеца върху процесните 1 415/11 000 идеални части от поземлен имот с идентификатор 23947.272.454 с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за култова, религиозна сграда, комплекс, с площ 11 000 кв.м., при съседи: 23947.272.1, 23947.272.896 и 23947.272.420.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят Д. манастир „С. А. М.”, представляван от В. митрополит Г., който чрез адвокат П. М. П. го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото при липса на практика по този казус като с тълкуване ще се преодолее непълнотата на самия закон – чл.5 ГПК, тъй като в случая следва да се обоснове решението и на обичая и морала.
Ответникът по касация – [община], представлявана от адвокат Г. Х. Н. в писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК заявява становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски.
От ответниците по касация: В. С. О., едноличен търговец(ЕТ) с фирма „С.-В. О.”, В. Б. А., представляваща [фирма], Л. Р. А., ЕТ с фирма „Л.-Л. А.” и Й. К. Г., ЕТ с фирма „Й-Й. Г.” всички със седалище [населено място] чрез адвокат Р. И. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведеното основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че иска по чл.108 ЗС се води на основание констативен нотариален акт за собственост № 41, том І, рег.№ 314, н.дело № 29/2012 год., чиято материална доказателствена сила е опровергана от събраните по делото доказателства – писмени и гласни, вкл. приетата от окръжния съд техническа експертиза, от които е установено, че процесната 1415/11000 идеална част представлява паркинг пред манастирските врати. Направен е извод, че искът за ревандикация е недоказан на Д. манастир „С. А. М.” срещу [община] за процесния имот с площ от 1400 кв.м., представляващ път с обръщало, поради което са неоснователни и исковете по чл.109 ЗС срещу останалите страни.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Всъщност доводите на касаторът се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
Неоснователно е становището на касаторът, че материалноправния въпрос, свързан с предпоставките за уважаване на ревандикационния иск, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК ще е налице тогава когато произнасянето по материалноправен или процесуалноправен въпрос се налага поради непълнота или неяснота на конкретна законова разпоредба, или се налага изоставяне на неправилна практика по приложението на закона. В случая, разпоредбата на чл.108 ЗС е съвършено ясна и не се налага нейното тълкуване, а по приложението й е налице трайна и непротиворечива съдебна практика на съдилищата.
Отделен е въпросът, че не е нарушен чл.5 ГПК в изречение второ, на който е предвидено, че при липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. В случая съдът е разгледал и решил делото по исковете с правна квалификация чл.108 и чл.109 ЗС според точния смисъл на Закона за собствеността(ЗС).
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата 630 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение с № 83, постановено на 01.04.2014 год. по в.гр.дело № 46/2014 год. по описа на Габровския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. манастир „С. А. М.” [населено място], БУЛСТАТ[ЕИК] да заплати на [община] на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 630/шестстотин и тридесет/лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ