О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
гр. София, 07.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр. дело № 4044/2015 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на К. А. В. против определение № 277 от 06.03.2015 г. по гр. дело № 554/2014 г. на Смолянски окръжен съд.
Ответникът Териториално поделение „Държавно горско стопанство З.”, [населено място] поддържа становище за неоснователност на частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване състав на Смолянски окръжен съд е оставил без уважение молба вх. № 837/18.02.2015 г., подадена от К. А. В. чрез неговия процесуален представител, адвокат Ф. Е. за изменение на решение № 45 от 04.02.2015 г. по гр. дело № 554/2014 г. на Смолянски окръжен съд в частта за разноските. Съдът е констатирал, че с решение № 45 от 04.02.2015 г. по гр. дело № 554/2014 г. искането на К. В. за присъждане на разноски за въззивната инстанция в размер на сумата 400 лв. е отхвърлено, като е приел, че не са налице основания за изменение на съдебния акт по реда на чл. 248 ГПК. Развити са съображения за това, че в договора за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адвокат Е. в графа „плащане в брой” нищо не е попълнено и същият договор не съдържа в себе си разписка за извършено плащане в брой на договореното възнаграждение. Направен е извод, че при това положение няма основание да се приеме, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено, т.е., че разноските действително са направени, за да бъдат присъдени.
Определението е правилно.
Съгласно разясненията в ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т. дело № 6/2012 г. на ОСГКТК на ВКС само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК, поради което в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. В цитираното Тълкувателно решение са изложени още и разяснения относно доказването на начините на плащане, като е посочено, че при плащане по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането, а когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ. ОСГКТК приема, че в последния случай – при отразяване на заплащането в брой в договора за правна помощ, договорът има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Окръжният съд е обсъдил и преценил представяния от молителя договор за правна помощ в съответствие с посочените разрешения в ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГКТК на ВКС. Както се вижда от съдържанието на договора с № [ЕГН] К. В. и адвокат Ф. Е. са договорили възнаграждение в размер на сумата 400 лв. за изготвяне на писмен отговор на въззивна жалба и процесуално представителство пред Смолянски окръжен съд по гр. дело № 554/2014 г., но не са отразили начина на заплащане на сумата, поради което следва да се приеме, че не са удостоверили заплащането на адвокатското възнаграждение, съответно не са доказали извършването на разноските във въззивното производство.
Доводът на частния жалбоподател, че нищо повече от това, което е попълнено в цитирания договор не е нужно, за да бъде доказано извършването на плащането не е съобразен с правните разрешения в ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГКТК на ВКС, съгласно които доказването на заплатеното в брой адвокатско възнаграждение изисква отразяване в договора на този начин на плащане. Това съображение е относимо и към изложените разсъждения в частната жалба относно съществените и несъществени „реквизити” на договора, смисълът да се попълва текста „платимо както следва”, аналогията направена от частния жалбоподател с изготвянето на договора за правна помощ пред първата инстанция. Позоваването в частната жалба на писмени декларации от страните за установяване на поддържаното твърдение е несъстоятелно, тъй като декларациите имат характер на твърдения, подлежащи на доказване и поради това с тях не се установяват твърдения на страната.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение трябва да бъде потвърдено.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 277 от 06.03.2015 г. по гр. дело № 554/2014 г. на Смолянски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: