5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
София, 19.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №936/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б., чрез прокурор от О. п. [населено място] , срещу решение №1437 от 23.10.2014г по гр.дело № 2106/2014г. на Варненски окръжен съд , с което е потвърдено решение №2307 от 30.04.2014г на ВРС,в частта по оспорвания от П. размер на присъдено обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 , т.3 ЗОДОВ , определен на 4 000лв., във връзка с незаконно обвинение спрямо ищеца И. И. И. за престъпление по чл. 364а ал.3 НК ,по което наказателното производство е прекратено поради липса на престъпление с постановление от 02.11.2011г на П..
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на П. се посочва , че в противоречие с установената практика на ВКС ,намерила израз в т.19 от ТР №1/2000 ОСГК е произнесен процесуалния въпрос за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по спора при опредеянето на основанието и предпоставките за носене на отговорност, да направи самостоятелна преценка на доказателствения материал ,,да достигне до свои фактически и правни изводи .Противоречие с практиката на ВКС се сочи по приложението на чл. 52 ЗЗД .Изтъква се , че въззивното решение е в противоречие с ППВС №4/ 23.12.1968г и т.11 поради липса на съображения ,обследване на всички обстоятелства с оглед точното прилагане на принципа , при определяне паричния еквивалент на настъпили последици . Според П. въззивният съд е посочил обстоятелствата бланкетно , декларативно и формално .Като основание са посочени критериите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК,тъй като противоречиво се решава въпроса за определяне справедлив размер на обезщетенията в аналогични случаи .Изтъкват се решения на въззивни съдилища, при които при по- дълъг срок на предварително производство по обвинение в тежко умишлено престъпление за присъждани по- ниски обезщетения В този смисъл е налице и реш. № 832/2010 г по гр.д № 593/2010 ІV г.о ВКС .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК по общо поставеният въпрос за задълженията на въззивната инстанция като решаващ съд . Въпросът е повдигнат без връзка с конкретното съдържание на обжалваното въззивно решение на ВОС , отговарящо на установените в тълкувателната практика на ВКС ( ТР №1/2000 ОСГК,ТР №1 /09.12.2013г ОСГТК) изисквания към решаващата дейност на съда и нейното обективиране в съдебното решение . След като обстойно е очертал спорния предмет (стр.1-3) по така постъпилите жалби , въззивният съд съответно е изложил установената , възприета от него фактическа обстановка по делото (стр 4,5) , след което обстойно е мотивирал и правните си изводи (стр. 8-10) ,без да игнорира при обсъждането нито едно обстоятелство , което е от значение за прилагането на чл. 52 от ЗЗД. Изложението не съдържа ясно формулиран правен въпрос, който да е конкретен , т.е свързан със съображенията на съда по делото предвид установеното в процеса , за да се изтъква противоречие с указанията по ППВС №4/23.12.1968г.при определено обезщетение по справедливост . В случая , решаващите мотиви на съда съдържат позоваване на естеството на обвинението , неговата тежест , продължителността на наказателното преследване , периода на задържане ,а вредите са преценени с оглед личността на ищеца и както са били доказани , като са отчетени също така други негови противообществени прояви и приключилите с присъди или споразумения други наказателни производства, водени срещу него. Така в съответствие с установената практика на ВКС е преценен вредоносният характер на конкретното обвинение и по кръга въпроси , свързани с прилагане критирия на чл. 52 ЗЗД , е спазено указанието по ППВС №4/23.12.1968г и постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС ( реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 ІІІ г.о , реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г ІІІ г.о ), на които обжалваното решение не противоречи.В изложението не се обосновава противоречие и с цитираното реш. № 832/2010 г по гр.д № 593/2010 ІV г.о ВКС .Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти,относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие , а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики . Тази преценка не липсва в обжалвания акт и въззивният съд е посочил кръга обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер съгласно практиката на ВКС , без да игнорира никое от тях. Преценката по същество е намерила място в мотивите на обжалваното решение , обективирана като решаваща дейност по изискуемия начин. Изложение , в което при наличие на ясни , съдържателни и конкретни мотиви в решението , се поставя общо въпрос за дължимостта им , е без връзка с решаващите съображения на съда по конкретното дело .
Върховен касационен съд ІІІ г.о не приема и довода за основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, доколкото в негова подкрепа се изтъква различно индивидуалното определяне на вредата и обезщетението по други съдебни актове , без да се аргументира противоречие по правен въпрос. И при основанието на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК правният въпрос в изложението следва да се формулира, същият следва да е изрично и конкретно привързан към всички обосновано и цялостно отчетени предпоставки на преценката на съда в обжалваното решение .Наред с това , различните по размер обезщетения за различните случаи , когато те не са напълно сходни , не е приемлив довод за основание по 280 ал.1 т.2 от ГПК , щом не се касае за разлика в критериите за определяне на обезщетението, а следователно и за противоречиво прилагане на един и същи институт, или правна норма.Разяснение кога има противоречие между решения , ако при пълно сходство или сходство в основните факти са определени различни по размер обезщетения на основание чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ , се даде в реш. №830 от 20.12.2010г по гр.д № 1898/2009 ІV г.она ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Липсва тъждество на решаващо обсъжданите по настоящето дело обстоятелства и тези , изтъкнати в приложените от П. решения на окръжни и апелативни съдилища по други дела В изложението липсва и обосновка – за сходство , или значителна разлика по основните факти .
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение решение №1437 от 23.10.2014г по гр.дело № 2106/2014г. на Варненски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .