5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
гр. София 26.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 201/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „МБАЛ – Хасково“ АД, подадена чрез адв. Т. З., против въззивно решение № 133/06.07.2018 г. по възз.гр.д. № 209/2018 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което се отменя решение № 4/09.01.2018 г. по гр.д. № 204/2017 г. по описа на Окръжен съд – Хасково в частта, с която искът на Д. Р. Я., предявен чрез неговата майка и законен представител К. А. С., против „МБАЛ Хасково““ АД за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди, причинени от изгаряне в областта на левия долен крайник след извършена операция по повод фимоза над присъдената сума от 20 000 лв. до претендираната сума от 30 000 лв. е отхвърлен и е осъдено „МБАЛ Хасково“ АД да заплати на К. А. С. в качеството ? на майка и законен представител на малолетното дете Д. Р. Я. още 10 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от изгаряне в областта на левия долен крайник, след извършена операция по повод фимоза, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2015 г. до окончателното изплащане на вземането.Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която „МБАЛ Хасково“ АД е осъдено да заплати на К. А. С., в качеството ? на майка и законен представител на малолетното дете Д. Р. Я., сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от изгаряния в областта на левия долен крайник, след извършена операция по повод фимоза, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2015 г. до окончателното изплащане на вземането.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК
В изложението по чл.284,ал.3 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и ал. 2 ГПК по следните въпроси: 1. „При констатирана от съда липса на виновно и противоправно поведение на служител на възложителя на дадена работа във връзка с използването на вещ, за която няма доказателства чия собственост е, следва ли отговорността на възложителя да бъде ангажирана по чл. 49 ЗЗД или по чл. 50 ЗЗД?“, 2. „Счита ли се за опровергана презумпцията за вина на длъжностното лице на възложителя, ако не са налице доказателства , че то е действало в нарушение на Закона за здравето, Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, както и ако не е установено неправилно и незаконосъобразно използване на вещ /медицински уред/?“, 3. „Чия е доказателствената тежест за установяване факта на непозволеното увреждане, при липса на виновно и противоправно поведение на служител на възложителя на дадена работа във връзка с използването на вещ, включва ли тя доказване на собствеността на вещта и от кого?“. Счита, че първият въпрос е разрешен в противоречие с ППВС № 17/1963, допълнено с ППВС № 4/1975 г., както и решение № 77/19.07.2013 г. по гр..д. № 968/2012 г. по описа на ВКС, вторият в противоречие с определение № 385/22.05.2018 г., постановено по гр.д. № 5043/2017 г. по описа на ВКС, а третият в противоречие на т. 1, т. 2 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа, че решението е и очевидно неправилно.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация – Д. Р. Я., представляван от своята майка и закон представител К. А. С..
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Апелативен съд – Пловдив се е произнесъл като въззивна инстанция по предявения от Д. Р. Я., чрез неговата майка и законен представител К. А. С., против МБАЛ „Хасково“ АД осъдителен иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди , получени от изгаряне в резултат на медицинска процедура. Приел е, че на 19.05.2015 г. детето Д. Р. Я., родено на 04.04.2011 г., е постъпило в болница,а на 20.05.2015 г. е оперирано поради фимоза на пениса – извършена е циркумсцизия, хемостаза и превръзка. Д. Р. Я. е изписан на същия ден с отбелязване, че е здрав, с препоръки за наблюдение и бани,като е указано , че има право на два контролни прегледа до 15.06.2015 г. Посочените обстоятелства са установени от приетата история на заболяването № 8798 на МБАЛ „Хасково“ АД. За да установи претърпените болки и страдания от детето Д. съдът е кредитирал с доверие показанията на свидетелките Ю. Х. и Т. Л.. Д-р П. Г. свидетелства, че той е извършил операцията, като е използвал електрокоагулатор, с който се коагулират кръвни точки, получени при разрез. Това е стандартен уред с накрайник – маса, който обикновено се закрепя на кръста или друга част от тялото. От показанията на д-р М. се потвърждава функцията на уреда, като лекарят е посочил, че изгаряне се получава само на точките на кървене, а накрайникът е гума, която е проводима, за да се затвори кръга. За да установи релевантните факти, въззивният съд се е позовал и на приетото заключение по изслушаната съдебно-медицинска експертиза пред първоинстанционния съд, според което вследствие на оперативната интервенция на 20.05.2015 г. на Д. Р. Я. е причинено изгаряне в лявото бедро,а последващите хоспитализации и оперативни интервенции в отделението по изгаряния в УМБАЛСМ „Пирогов“ са предотвратили всички нежелани усложнения,като е премахнато и образуване на груби, нефункционални белези. Налице са козметични дефекти, които могат да изчезнат след пълното възстановяване. При разпит в съдебно заседание експертът е посочил, че е извършил преглед на детето и е констатирал,че то се движи спокойно и няма атрофични мускули, както и че изгаряне след използване на електрокоагулатор е възможно, когато масата не е добре прикрепена към тялото и има искрене между масата и кожата на пациента. Въззивният съд е приел за безспорно, че при осъществяване на медицинска дейност от лекари, при възложена работа от ответното дружество, са настъпили вреди – в резултат от използването на електрокоагулатора и по точно начина, по който масата е закрепена за тялото на пациента, се е получило искрене и изгаряне на бедрото. Съдът е счел, че обстоятелствата, че не е установена лекарска грешка или умисъл, са без значение за основателността на претенцията,тъй като е налице подценяване на риска при използването на медицинския уред, макар той да е бил стандартен, както и че е налице причинна връзка между вредата и действията на лекарите. За да определи размера на дължимото обезщетение от 30 000 лв. съдът е взел предвид обстоятелствата, че вследствие на изгарянето четиригодишното дете е понасяло силни болки и страдания, включително при последващите интервенции и хоспитализации,като понесените физически и психически страдания ще оставят отпечатък върху него.Освен това козметичните дефекти на двата крака в резултат на интервенциите ще останат.
Според разясненията в ТР № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Същевременно касаторът следва да обоснове и наличието на поддържаната специфична предпоставка – дали правният въпрос е решен в противоречие със задължителната за съдилищата практика – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като в този случай следва да се позове на конкретни съдебни актове от обхвата на тази практика / Постановления на Пленума или Тълкувателни решения на ВКС, решения по чл.290 ГПК, определения по чл.274 ,ал.3 ГПК/ и обоснове в какво се състои твърдяното противоречие; дали правният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата – чл.280, ал.1 ,т.2 ГПК, в който случай следва да се позове на влезли в сила съдебни актове от обхвата на казуалната практика и обоснове твърдяното противоречие; дали разрешеният от съда правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото- чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като в този случай касаторът следва да обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба.
В случая касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1,т.1 ГПК.
И трите поставени от касатора въпроса не съставляват общо основание по смисъла на чл.280 ГПК. По естеството си това са оплаквания за необоснованост на решението, за неправилност на същото поради допуснати процесуални нарушения при анализа на доказателствата и неправилно приложение на материалния закон. Тези оплаквания касаторът привързва към свои фактически констатации, които съдът не е приел да следват от данните по делото. Доводите за необоснованост и неправилност на решението,поради неправилно приложение на материалния закон и за допуснати от съда процесуални нарушения не са правни въпроси по смисъла на чл.280 ГПК, а са касационни оплаквания по чл.281 ГПК и по тях съдът не дължи произнасяне в стадия на селектиране на жалбата. Последните не могат да обосноват извод за наличие на обща предпоставка за достъп до касация. При отсъствие на общата предпоставка не се дължи произнасяне по въпроса за наличието на специфичната такава, поддържана от касатора.
Соченото основание за допускане по чл.280, ал.2 ГПК се основава на въпросите, визирани в изложението,поради което е налице липса на правна аргументация за наличието на това основание.
Освен изложеното следва да бъде посочено, че за да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.В случая касационният жалбоподател не е обосновал твърдението си за очевидна неправилност.
Съобразно изложеното атакуваното решение не следва да се допуска до касационна проверка.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 133/06.07.2018 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 209/2018 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: