4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
С.,12.07.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. ч.т.д. № 426/2011 г.
Производството е по 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 76 от 17.01.2011 г. по ч. гр. д. № 1855/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговска колегия, VІ-5 състав определение от 09.06.2010 г. по т. д. № 2021/2009 г. С първоинстанционния акт е прекратено производството по делото, образувано по предявен от [фирма], [населено място] срещу [фирма], Руска федерация и [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/ иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ за признаване за установено несъществуването на прието с одобрения с определение от 28.10.2009 г. на СГС, VІ-3 състав по гр. д. № 269/2009 г. списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност на [фирма], [населено място] вземане на [фирма], Руска федерация в общ размер на 471 910.01 лв., от които 349 870 лв. – главница и 122 040.01 лв. – лихва за периода от 14.11.2006 г. до 02.04.2009 г.
Частният касатор поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради нарушение на закона и по-конкретно – на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК, тъй като въззивният съд не е отчел факта, че възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ е подадено по пощата в предвидения 7-дневен срок, което се установява от съдържащия се по делото пощенски плик.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че в атакуваното определение съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, свързани с приемането на предявения от [фирма] отрицателен установителен иск по чл. 694 ТЗ в производството по несъстоятелност на [фирма], като неправилно е приел за неспазен срокът на възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ. Според касатора, решаването на посочените въпроси е в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 62, ал. 2 ГПК /конкретно цитирана и представена/, а освен това е от значение за точното прилагане на закона.
Ответниците по частната касационна жалба – [фирма], Руска федерация и [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/ – не заявяват становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], Руска федерация и [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/ иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ, въззивният съд е счел, че същият е недопустим предвид обстоятелството, че възражението на ищеца по чл. 690, ал. 1 ТЗ срещу приетото вземане на кредитора [фирма], Руска федерация не е депозирано в съда в предвидения в закона 7-дневен срок. В тази връзка решаващият състав е взел предвид представения с частната жалба пощенски плик с поставен върху него печат с дата 08.06.2009 г., която предхожда изтичането на седемдневния срок /09.06.2009 г./, изчислен спрямо датата на обявяване на списъка на приетите вземания в Търговския регистър /02.06.2009 г./, като е приел, обаче, че същият не доказва спазването на 7-дневния срок по чл. 690, ал. 1 ТЗ. Изводът му е аргументиран, от една страна, със съображението, че в този срок възражението следва да е подадено в съда, докато пликът установява постъпване в пощенската станция, а от друга – поради липсата на доказателства, че с плика е изпратено именно възражението на частния жалбоподател.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване на атакуваното въззивно определение не следва да бъде допуснато.
На първо място, поставеният от частния касатор въпрос за предпоставките за допустимост на предявения иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ и по-конкретно – на предпоставката ищецът-кредитор да е направил възражение срещу оспореното от него вземане на друг кредитор в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ – не може да бъде определен като обуславящ изхода на делото. Действително, в мотивите на атакуваното определение въззивният съд е застъпил становището, че спазването на срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ предполага възражението да е депозирано в съда, т. е. не е съобразил разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК, приложима субсидиарно и в производството по несъстоятелност съгласно изричното препращане на чл. 621 ТЗ, според която срокът не се смята за пропуснат, когато молбата е подадена по пощата. Същевременно, обаче, решаващият състав е посочил и друг самостоятелен аргумент в подкрепа на извода за неспазване на срока и той е, че от представения пощенски плик не се установява какво е изпратено с него и дали е изпратено точно процесното възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ. Следователно, изходът на делото не би се променил и при различно становище на въззивния съд по въпроса дали с подаването на възражението по пощата е спазен срокът по чл. 690, ал. 1 ТЗ. А що се отнася до правилността на извършената от решаващия състав преценка за недоказаност съдържанието на пощенския плик, същата не може да бъде проверявана в рамките на настоящото производство, тъй като тя е предмет на самия касационен контрол.
С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че не е налице общото процесуално изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, поради което не подлежат на преценка и допълнителните предпоставки на конкретно поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като в тази връзка е необходимо да се отбележи, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е и надлежно заявено /съобразно указанията по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/, доколкото частният касатор поддържа само част от това основание – значимост на въпроса за точното прилагане на закона, но не и за развитието на правото.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 76 от 17.01.2011 г. по ч. гр. д. № 1855/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: